Снежана Петрова - Unknown

Вниманието му бе приковано не толкова от физическата привлекателност, колкото от дръзката й самоувереност и индивидуалност, която по съвършен начин хармонираше с нещо дълбоко вътре в него.

– Слушате ли ме, Камерън? – гласът на старши агент Холт прозвуча рязко от мобилния му телефон.

– Да, госпожо. Извинявам се.

– Събрахме снимките и видеозаписите от наблюдателните камери около градския телефон. Ще ги получите всеки момент на имейла, но няма да са ви от голяма помощ. Обектът е носил суитшърт с нахлузена качулка и е държал главата си приведена надолу. Възможно е все пак някой от местните жители да види нещо познато в езика на тялото му.

– Ще ги разгледаме подробно. Благодаря. Отивам да огледам мястото. Искам да видя дали нещо в района няма да ме насочи нанякъде. Възможно е да е избрал обществения телефон случайно, но за всеки случай ще огледам.

– Изпратете ми актуализиран доклад утре сутринта.

– Да, госпожо. – Той приключи разговора, хвана Дарси за бедрата и я придърпа към себе си. – Изглеждаш изумително!

– Благодаря, шериф Камерън. – Тя възприе комплимента му с лекотата на харесвана от всички жена.

Истинска съблазнителка , помисли си мрачно Джаред. От онези, за които мъжете никога не са сигурни дали са само техни. Това предизвикателство събуди неговите първични инстинкти за собственост и той леко се подразни, че като останалите представители на силния пол не можеше да остане безразличен към сексапила й.

Но все пак по-рано тя бе казала на Милър, че е „ангажирана“ и никой не я беше карал да прави това признание. На този етап Дарси беше негова. И само той можеше да реши дали да я задържи, и ако го направи, да предприеме необходимите стъпки.

– Нещо ми се виждаш навъсен – отбеляза тя и посочи бръчката между веждите му.

– Съжалявам.

– Какво не е наред?

Джаред поклати глава.

– Ти си съвършена, Дарси. Не усложняваш нещата, не строиш въздушни кули – винаги съм мечтал да прекарам известно време с такава жена. И сега, когато се случи, ми се струва, че ще полудея.

– В това няма абсолютно никакъв смисъл – каза тя сухо.

– Не думай. Целуни ме.

– Разбира се. Не мърдай.

Той се насили да застине неподвижен.

– Давай.

Дарси долепи устни до неговите. Целувката беше ефирна като пърхане на пеперудени крила. Тя включи нежно и езика си и Джаред простена от желание да я стисне силно в прегръдките си. Искаше да получи всичко, което тя решеше да му даде, каквото и да е то.

Ръцете й се издигнаха до раменете му, едната го прегърна през врата, докато другата продължаваше да държи малката дамска чанта. Дарси наклони глава, целувката й стана по-страстна, по-жадна, по-дълбока. Той не можеше да си обясни защо се чувства толкова завладян и обсебен от тази жена, с която се бе запознал едва двайсет и четири часа по-рано. Бяха се чукали до пълно изтощение, което означаваше, че би трябвало вече да е позагубил интереса си към нея. Във физическо отношение беше напълно задоволен. И въпреки всичко не можеше да успокои дъха си заради една обикновена целувка. Гърдите му бурно се издигаха и спадаха, а сърцето му блъскаше силно.

Челата им се притиснаха, горещият сладък дъх на Дарси се сля с неговия.

– Искам да ме докосваш.

Той долови тръпнещата нотка в гласа й и я притисна към себе си, ръцете му се изкачваха и слизаха по гърба й. Зачуди се дали някога тя бе искала нещо – каквото и да е – от някой мъж. Какъв бе този странен каприз на съдбата, направил възможна срещата на невъздържаната му страст с нейната подсъзнателна необходимост да се отдаде на някого?

– Какво сме всъщност ние? – измърмори Джаред.

– Ние сме нещо специално.

– Да. – Той я погали по тила. – Ние сме нещо специално.

Застанал на отсрещния тротоар, Джаред снимаше с камерата си от различни ъгли телефонната кабина.

– Пространството изглежда много открито – каза Дарси. – Къде мислиш да продължиш разследването?

Той свали камерата.

– Ще опитам да разбера дали местните фирми наоколо нямат някаква връзка с жителите на Лъвския залив. Ще проверя маршрутите на такситата в този район преди обаждането. Вероятно е бил със собствена кола, но може да е проявил предпазливост, хващайки такси от някоя пиаца и да е слязъл наблизо. Разбира се, ако е толкова внимателен, сигурно е платил в брой, но трябва да проверим и тази възможност.

Тя го изгледа мрачно.

– Не си ли създаваш излишна работа, докато той подготвя следващия си удар?

– Това са неща, които трябва да се проверят, оттук може да изскочи какво ли не. – Той върна капачето върху обектива и пусна камерата в чантата си. – Приключих. Ще хапнем ли?