Снежана Петрова - Unknown

– Само ако се нуждаеш от мен. Аз нямам какво повече да добавя към доклада си.

Не би могла да понесе гледката на руините на другото място, което бе обичала. Приютът й беше предостатъчен. Повторното посещение я бе поразило далеч по-тежко, отколкото бе предполагала. Заради Джаред. Беше се почувствала уязвима в присъствието му, сякаш той бе намерил начин да се вмъкне в нея през микроскопичните пукнатини, които сам бе отворил, а после я беше изоставил на болката от спомените.

Той кимна и се приведе под жълтата лента, опасваща местопрестъплението. Пристъпи през рамката, в която бе стоял прозорецът на витрината, експлодирал по време на пожара, посипвайки тротоара с парчета стъкла.

Собственичката на съседния магазин за евтини украшения, чисто помещение беше двойник на опожареното, излезе навън. Надин Бендер беше брюнетка с изваяна фигура, сини като метличина очи и костна структура, която би накарала всеки пластичен хирург да изпадне в благоговение.

– Това ли е федералният агент?

– Шериф – поясни Дарси с очи, приковани в Джаред, който изследваше останалото от сладкарницата. Когато беше съсредоточен, изражението на лицето му ставаше остро като бръснач и дяволски секси.

Надин подсвирна.

– Страхотен е.

– Абсолютно.

– Умееш да си ги подбираш. Падаш си по мъже с униформа. Крие, Джим сега и тоя агент.

– Шериф Камерън – поправи я отново Дарси, като удари на шега рамото й със своето.

Двете бяха ходили заедно на училище чак до гимназията. Подобно на Дарси, Надин бе избягала от Лъвския залив веднага щом бе завършила и след това се бе върнала. Те се шегуваха, че градчето им наподобява въртоп, който неизбежно засмуква обратно всички местни жители.

– Аз само извиках подкрепление – продължи Дарси. – Така че нямам никаква вина за външния му вид.

– И веднага го заби, нали? Стана ми ясно още щом те погледнах. Ако смятах, че нарочно привличаш най-готините мъже, щях да те мразя. Но ти винаги си била като магнит за тях. Караш ме да позеленявам от завист.

– Ти си далеч по-красива от мен, Надин. И винаги си била.

– Това няма никакво значение. У теб има нещо, което подлудява мъжете.

– Това невинаги е хубаво.

Една патрулна кола паркира зад пикапа й. Вратата се отвори и полицейският началник Милър се измъкна иззад кормилото. Погледът му веднага се спря на Дарси, докато слагаше шапката си на главата.

– Привет, Крие – поздрави го Надин с махване на ръка. – Как си в този прекрасен ранен следобед?

– Бил съм и по-добре. Как е магазинът?

– Пострада малко, но работи. Застрахователната ще дойде малко по-късно да направи оглед на щетите.

– Добре. – Той кимна и спря пред Дарси, топлите му кафяви очи я гледаха, засенчени от периферията на шапката. – Наред ли е всичко?

– Да, сър. Шериф Камерън прави оглед на местопрестъплението.

Надин се отдръпна.

– Връщам се на работа.

Дарси я стрелна с поглед, който казваше „ Да не си посмяла!“, но другата жена само се усмихна лукаво и се прибра в магазина.

Крие се облегна на пикапа. Прекалено близо. Ръката му почти докосваше нейната.

– Къде е шериф Моралес? – попита Дарси.

– Провежда разговори по телефона, Джим е с нея. Затова си помислих, че мога да те намеря и да видя дали се нуждаеш от нещо.

Тя въздъхна, усетила онова леко угризение, което се появява, когато някой очаква повече, отколкото можеш да му дадеш. Двамата с Крие се бяха срещали, докато учеха в гимназията. На абитуриентския им бал той беше кралят на вечерта, а тя – кралицата. Бяха си прекарали чудесно, връзката им беше безгрижна и весела, като на повечето тийнейджъри, въпреки че не успя да се задълбочи. Той беше добро момче в много отношения. Освен това винаги се поддържаше във форма и изглеждаше страхотно. Но не успя да я грабне, не и по начина, по който тя се нуждаеше.

– Аз приключих – каза Дарси. – Предадох всичко, което имам на шериф Камерън.

– Вече го чух. – Намекът в гласа му й подейства като удар с камшик.

Тя се изпъна и се дръпна от пикапа, впила поглед в него.

– Внимавай, Крие.

– Мисля, че трябва да си поговорим за това. Защо винаги допускаш една и съща грешка? Първо Джим, сега тоя младеж. – Той махна с ръка по посока на Джаред. – Аз съм точно до теб, Дарси. Толкова добре ни беше заедно. Знаеш го.

– Сериозно ли говориш? Та ние излизахме, когато бяхме деца, за Бога.

– Имаме толкова хубави спомени – не отстъпваше той. – Кой те познава по-добре от мен?

– Да ти кажа честно, Крие, изобщо не ме познаваш.