Снежана Петрова - Unknown

– Гений – изръмжа Джаред. – Иска да предизвика следващия пожар колкото се може по-скоро.

– Напомних му – твърдо – че случаят е наш и ние решаваме как да постъпим.

Изражението на красивото й лице беше твърдо, а изборът на официално облекло, въпреки че обикновено носеше дънки и фланелка, издаваше решението й да установи контрол върху положението.

– Е, вслушва ли се в думите ти?

Тя вдигна рамене със суха усмивка.

– Ами, иска отново да анализираме фактите заедно. Това пак е нещо. Отивам в полицейското управление и ще го държа под око. Ти ще ходиш на другите две места, нали?

– Да. Взел съм папките на инспекторката с мен, за да ги прегледам докато съм навън. Ще откриеш, че тя е изключително прецизна и изчерпателна. – Той хвърли поглед към Дарси и я покани с ръка да се присъедини към тях. – Също така трябва да продължим с работата по къщите, които се дават под наем през сезона. В някои от тях и в момента има временни наематели. Местните жители не са единствените, които познават местността.

– Да ти кажа, дънките ти ми харесват – обърна се Триш към Джаред. – Вчера също ти стояха добре.

Той я стрелна с изпепеляващ поглед, докато ги запознаваше.

– Може ли да предадеш папките на Моралес? Аз ще отида да си взема нещата. – Джаред тръгна, без да чака отговор.

Влезе в стаята си, дръпна ципа на още неотворения куфар и извади един комплект дрехи. След като се преоблече, взе калъфа с лаптопа и слънчевите очила, които бе оставил върху шкафа предния ден, и се запъти обратно към паркинга. Завари Дарси и Триш да обсъждат съдържанието на една папка, разтворена върху предния капак на служебния джип, с който бяха дошли в Лъвския залив.

Дарси вдигна очи, когато вратата на стаята му хлопна. Погледът й ласкаво го погали и накара пулса му да се ускори. Сексуалният й глад представляваше дрога, съзнаваше, че това може да го съсипе, но нямаше сили да й устои.

Триш се изправи и каза:

– Ще ми е интересно да чуя мнението ти, когато огледаш и другите места на палежите. Така на хартия нещо ми се губи връзката. Струва ми се странно, че нашият човек е толкова точен и прецизен в изработката на запалителните устройства, и въпреки изборът на целите му е напълно хаотичен.

– Добре дошла в клуба. – Той постави слънчевите си очила. – Успеем ли да установим каква е връзката между обектите можем да смятаме случая за приключен.

Сбогуваха се и Дарси и Джаред решиха да отидат до противопожарната служба, където да се прехвърлят на служебната кола. За лош късмет на шерифа човекът, когото най-малко искаше да види, се приближи до Дарси веднага щом влязоха в сградата.

– Не беше необходимо да идваш през почивния си ден – рече Ралстън, докато тя търсеше ключовете за пикапа в металния шкаф, разположен до вратата. – От каквото и да се нуждае шериф Камерън, аз мога да му помогна.

Джаред се усмихна мрачно. Днес Дарси не трябваше да бъде на работа – това беше най-лесната карта, която можеше да изиграе, ако наистина искаше да увеличи дистанцията между тях. Той го възприе като добър знак... що се отнасяше до знаците.

– Всъщност, инспекторе, помощта ви наистина ще ни бъде необходима – отвърна Джаред. – Ще опитате ли да обуздаете полицейския началник Милър? Наумил си е да даде пресконференция, която или ще подхрани неимоверно егото на нашия човек, или ще го прогони.

– Последното нещо, от което се нуждаем, е шумът в медиите – Ралстън въздъхна. – Така само ще оплескаме още повече нещата, знаем го много добре. Не съм ли прав, Дарси?

– Той ще те послуша, Джим, ти можеш да му влияеш.

– Ти също. Крис още има слабост към теб. Не знам дали си забелязала, че държи снимка от абитуриентския ти бал в офиса си.

– О, Господи. Изобщо не трябваше да ми казваш. Ще закарам шериф Камерън до приюта за животни, а след това на връщане ще се отбием до „Сладка среща“.

Ралстън пристъпи по-близо и понижи глас:

– Позволи ми аз да се заема с тая работа вместо теб. Не е необходимо да ходиш там.

Тя рязко издиша.

– Всичко е наред. Ти се оправи с Милър, а шерифи Камерън и Моралес трябва да се запознаят с подробностите, преди да ни връхлети поредният пожар. Колкото по-скоро обиколим местата на старите палежи толкова по-добре. Не се притеснявай за мен.

– Ти непрекъснато повтаряш това, скъпа, но приказките не означават, че си добре.

Джаред пристъпи крачка напред, за да напомни на другия мъж за присъствието си. Той не направи никакво друго видимо движение, нито какъвто и да е знак, но не се и налагаше – очите му казваха всичко. Еволюцията изобщо не бе променила нямата комуникация между мъжкарите.