Снежана Петрова - Unknown

– Окей.

Зъбите му леко се забиха в мускула между рамото и шията – жест на притежание, който изпрати нежелана вълна на възбуда по тялото й.

– Харесва ми начинът, по който ме гледаш, Дарси. Харесва ми да виждам как ме изпиваш с очи. Много е хубаво, просто създава някои неудобства.

Тя бутна чашите настрани.

– Ще направя всичко възможно отсега нататък да гледам в друга посока. Обещавам.

Ръцете на Джаред я пуснаха. Двамата останаха безмълвни цяла минута, после той произнесе сподавено проклятие и излезе от кухнята. Дарси се подпря на масата и наведе глава, потънала в самообвинения. Съзнаваше, че липсата на каквато и да е дистанция между тях може да ги унищожи. Не се бяха откъсвали един от друг от първия миг на срещата им, ако това продължеше, не се знаеше до къде ще стигнат.

Джаред се върна, мина покрай нея и си наля кафе.

– Да не си посмяла да излезеш – предупреди я той с глас, прекалено равен, за да бъде изтълкуван като нещо друго освен заплаха.

– Това е моята къща.

– А ако гостоприемството ти се е изчерпало, просто ме погледни в очите и ми го кажи.

Застанала до кухненската маса, Дарси отбеляза наум, че решението да облече униформата си, преди да дойде в кухнята, се беше оказало правилно. Сега тя и даваше увереност, че е в състояние да постави нещата под контрол, макар силно да се съмняваше в това.

Джаред си бе сложил ризата. Облегна се на стената срещу нея с чашата в ръка и скръсти глезени. Небрежната му поза обаче не я заблуди дори и за секунда. Той беше истински врящ котел. Наблюдателен. Готов да изригне във всеки един миг.

– Тази сутрин се чувствам крехка като стъкло – опита да успокои топката тя.

Той отпи глътка кафе и кимна.

– Аз самият съм малко замаян.

Признанието му я накара да се почувства по-добре, дори извика лека усмивка на устните й.

– Мислех си, че може би не е лоша идея днес да поработиш с Джим. Аз ще видя дали партньорката ти и Милър имат нужда от мен. Можем да спим известно време отделно, за да оставим малко на мира хормоните... феромоните... или каквото и да е там, и да видим как ще изглеждат нещата утре.

След думите й се проточи дълга тишина, докато накрая той не я наруши:

– Съгласен съм. Но ще е най-добре за всички, ако изобщо си нямаме работа с Ралстън.

– Той е дяволски добър в работата си. Всичко, което знам, дължа на него.

– Може и да е най-великият шибан противопожарен инспектор в страната, това обаче няма да ме спре да го нокаутирам, ако още един път опита идиотските си номера.

– Няма как да разбере за нашите отношения – запротестира тя. – Просто се опитва да бъде добрия приятел, какъвто е бил за мен през последните две години.

Джаред отпи още една глътка от кафето.

– Аз съм обучен да наблюдавам и не изпускам и най-дребната подробност, Дарси. Бившето ти гадже също. Той е наясно, че аз навлизам в територията му, и направи опит да ме избута, да ме върне на мястото ми. Обаче опита ли още веднъж тоя номер лошо му се пише.

– Нямам нужда от това точно сега – гневът в гласа й се долавяше съвсем ясно. – Съжалявам, че нещата започнаха да се объркват. От теб се очакваше да бъдеш само вибратор, който няма нужда от батерии.

Очите му бяха придобили твърдостта и красотата на сапфири.

– А ти трябваше да бъдеш само един хубав задник. Вместо това кашата стана невъзможна. Но се налага да го приемем. Желая те и не мога да избягам от това. А и не искам. Нека опитаме да стоим на разстояние, както предлагаш, но ще видиш, че съвсем скоро въпреки усилията ни отново ще се вкопчим като удавници един за друг.

– Няма да стане както си мислиш.

– Изчакай малко и сама ще се убедиш. – Той допи кафето и напълни отново чашата си. – Трябва да облека чисти дрехи и да си взема някои неща от мотела. След това искам да отидем на другите две места. Предпочитам ти да ме закараш дотам, но ако имаш нещо против, все ще измисля нещо.

– Против? – Дарси се изсмя мрачно. – О, ако можех да ти се противопоставя!

– В една и съща лодка сме и двамата. Потъне ли, потъваме заедно.

– Искаш ли да хапнеш нещо?

– Още не съм гладен.

– Добре тогава. Когато си готов, тръгваме.

Седма глава

Триш тъкмо излизаше от мотела, когато Дарси спря беемвето си точно пред стаята на Джаред, намираща се на приземния етаж.

– Привет – поздрави я той, като изскочи от колата. – Какво става?

– Милър изгаря от нетърпение да даде пресконференция. Мисли, че по този начин ще накара подпалвача да се раздвижи.