Снежана Петрова - Unknown

– Искаш ли да погледаме телевизия? – гласът му прозвуча глухо.

Очите й проблеснаха с мълчалив смях. Беше пределно наясно, че той умира от желание да й се нахвърли, но полага огромни усилия да се сдържи.

– Намери нещо, което харесваш – каза тя. – Аз ще дойда след малко, искам да заредя съдовете в миялната машина.

Той се съгласи само защото искаше да хвърли поглед на къщата й отблизо, без да я изнервя излишно. Огледа всички подробности във всекидневната, които не бе успял да забележи. Погледът му спря върху дивана, на който се бяха любили. Модерният му дизайн с дебели възглавници беше в хармония с висящия над камината голям телевизор. Те обаче не изглеждаха на мястото си сред покритите със стари тапети стени. Масичката за кафе, както и другите две, разположени в ъглите представляваха прости дървени изделия в ретро стил, вероятно имаха сантиментална стойност.

Той спря пред камината и се вгледа в подредените върху нея снимки. На някои от тях се виждаше Дарси с родителите й, а на други беше сама или със сестра си. Не можеше да не му направи впечатление разликата между двете. Позата на раменете на Дарси и вирнатата й брадичка излъчваха самочувствие и смелост, каквито не се забелязваха в срамежливата усмивка на сестра й.

Усетил присъствието й зад себе си, той се обърна и плъзна отново ненаситен поглед по стройното й тяло, въпреки че след двата взривни оргазма би трябвало да е напълно изцеден. Както и тя, разбира се. Но изражението й показваше, че не би се отказала да се чука до сутринта. Докато претегляше плюсовете и минусите дали отново да се отдаде на страстта, Джаред изрита дънките си на пода и остана по боксерки.

– Не си въобразявай нищо – предупреди я, когато тя затаи дъх. – Просто така ми е по-удобно.

Захапала долната си устна, Дарси присви очи и прокара пръст от брадичката си надолу чак до чатала.

– Дръж си ръката горе – изръмжа той, взе дистанционното и се просна в ъгъла на дивана. – А сега бъди добро момиче и ела да легнеш до мен.

Тя го приближи с лукава усмивка.

– Не ми приличаш на мъж, който харесва добри момичета.

– Харесвам те. – Той я обгърна с ръка, докато тя се сгушваше върху гърдите му. – И не очаквам от теб да се държиш прилично.

– Вече ме познаваш много добре – подразни го тя, прокарвайки късите си нокти по бедрата му.

Не беше вярно, естествено. Но това щеше да се промени.

Шеста глава

Слънцето едва се бе издигнало над хоризонта, когато Джаред завърши работата си по файловете, предоставени му от Дарси. Беше се измъчил с малкото екранче на мобилния си телефон и реши да се възползва от нейния компютър. Включи го, като се молеше да не му поиска парола. Не искаше да я буди, даваше си сметка колко й е необходим сънят след изтощителната вечер.

Компютърният екран оживя, на екрана се появи снимка на Дарси и сестра й като деца, дори още преди тийнейджърска възраст. Косите им бяха сплетени на плитчици и двете бяха облечени в еднакви бледорозови трика. Гърбовете им се отразяваха в стена с огледала зад тях, по цялата дължина на която минаваше бяла балетна греда.

Той записа изображението на флашката си при останалите сведения, които бе събрал за нея, и продължи работата си. Отвори папката с файловете по делото „Меркерсън“ и започна да сравнява информацията с тази, която току-що бе получил от файловете на Дарси.

Сходствата бяха неопровержими, в действителност на пръв поглед всичко съвпадаше.

Единствената аномалия, която забеляза, беше честотата на използване на запалителните устройства. Меркерсън бе започнал с по-малки устройства, поставени в алуминиеви кутии за безалкохолни напитки, и бе действал с по-големи прекъсвания в началото. Между палежите бяха изминавали месеци, но с времето бе напреднал и когато бе усвоил използването на запалителни устройства с размер на кофа, нанасяше удари на всеки седем дни. Болестта му беше прогресирала до такава степен, че в един момент бе решил да подпали целия свят. Огънят му беше станал фиксидея. Сега явно се връщаше към по-малки устройства и не беше ясно дали тази комбинация между ранната и по-късната му практика, характерна с кратки периоди между палежите беше развитие, връщане назад или случайност. И всеки един от тези варианти оставяше широко поле за размисъл.

Джаред нахвърли бърз доклад до началника си, излагайки в кратко резюме фактите и впечатленията си.

Поиска също да се възобнови издирването на човека, който бе предупредил властите за втория палеж. Милър бе установил, че анонимното обаждане на номер 911 е направено от Сиатъл. Въпреки че шансът за откриване на лицето беше малък, полицейският началник не бе предприел никакви действия по този въпрос, оставяйки го недоизяснен. Защо?