Снежана Петрова - Unknown

– Не е толкова лош – каза Триш. – Просто сблъсъкът му с федералните не е бил никак приятен.

– Така и си мислех. – Той започна да реже глава лук.

– Трябва ми името и информация за връзка с агента, който му е оставил неприятните спомени.

– Искаш да му благодариш за това, че е улеснил толкова много работата ни ли?

– Не се опитвай да остроумничиш. – Джаред избута с ножа половината зеленчуци в нагретия тиган. – Може би си струва да поговоря с него.

– По кое време утре ще дойдеш в полицейското управление?

– Не съм сигурен. Искам да проверя и другите две места на пожара сутринта. Защо?

– Не бих искала Милър да е излязъл някъде и да се разминете.

– Аха. Добре, ще ти звънна, като свърша с огледите. Поисках от куриерските фирми списъците с доставките шест месеца назад. Утре трябва да ги донесат. Въпреки че би било очевидно глупаво някой да се снабдява с опасни материали по този начин, оставяйки такава явна следа.

Той хвана дръжката на тигана и сръчно обърна цвърчащите зеленчуци.

– Не бихме искали да сме от хората, които пропускат очевидните неща, нали?

– Точно така. Затварям. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.

– Какъв е този шум?

– Приготвям вечеря, гладен съм. Лека нощ. – Джаред натисна бутона за прекъсване на разговора.

Счупи няколко яйца в тигана и докато внимаваше да не загорят, отбеляза наум, че тялото му не е в най-добрата си форма. Краката му сякаш бяха изпълнени с вата, а в корема имаше някакъв странен възел, за който реши, че е породен от глада. Имаше и проблеми с концентрацията, мислите му непрекъснато отскачаха към жената, която в момента се бе излегнала във ваната с лечебни соли.

Секстерминаторката със служебно положение инспектор по пожарна безопасност направо го бе съсипала. Такова чукане би трябвало да остави един мъж в далеч по-нормално състояние – да свали стреса, да го отпусне и да прочисти мозъка му. Вместо това той дори не чу, че Дарси влезе в стаята, докато тя не проговори:

– Не знам какво готвиш, но ароматът е вълшебен.

Той я стрелна с очи, проклинайки се мислено, че не я бе усетил да влиза.

– Правя омлет.

– Страхотно!

Тя го заобиколи, отвори един шкаф и извади чинии. Беше облякла нови дънки и тениска и това го подразни. Той си бе обул отново панталоните, защото щяха да вечерят, но бе оставил ципа частично отворен, през процепа се виждаше еластичната лента на боксерките му. Беше бос и гол до кръста, имаше вид на човек, който ще прекара вечерта вкъщи, а тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще излезе някъде.

– Къде отиваш? – попита той, като бъркаше яростно съдържанието на тигана.

– Извинявай, не разбрах?

– Облякла си се.

Влажната й коса беше вързана на тила в конска опашка.

– Не знаех, че трябва да ям без дрехи. Ти също не си гол.

– Можеше просто да наметнеш един халат.

Дарси сложи чиниите върху кухненската маса.

– Не исках. – Тя рязко издиша. – Не исках да те карам да се чувстваш, сякаш... сякаш съм решила да те задържа при себе си. Ти много ясно каза, че нещата трябва да бъдат максимално прости.

– Окей, разбрах. – Той сложи яйцата в тенджерата, след това добави шунката, която бе нарязал, преди да се обади на Триш. – Помислих го за намек, че е време да си тръгвам.

Тя се изправи и го приближи.

– Като гледам, сексът май не подобрява чувството ти за хумор.

– Може би защото още не съм приключил.

– Добре тогава. – Тя извади няколко сребърни прибора от чекмеджето. – Значи изяснихме въпроса.

Джаред изсипа омлета в една от чиниите със сръчно движение на китката.

– Иска ми се да имах камера – каза тя. – Изглеждаш дяволски секси, докато готвиш.

Той посочи с брадичка към масата.

– Сядай.

Дарси издиша рязко.

– Мислех да сложа един халат. Искам само да ти кажа, че първоначално смятах да си поръчаме вечеря от някой ресторант, като, докато чакаме, отговоря на всичките ти въпроси по случая и след това може би да погледаме малко телевизия, ако не е прекалено късно.

– Трябваше да се вслушаш в инстинктите си. – Той поръси омлета с малко настъргано сирене и й подаде чинията. – Не ме чакай, започвай. Сега ще приготвя и моя.

– Ти си точно толкова добър в, кухнята, колкото и в леглото. – Дарси сложи в устата си едно парченце, сдъвка го и продължи: – Не че успяхме да стигнем до леглото де.

– Все още.

– Все още – съгласи се тя. – Знаеш ли, ще ти призная – притеснявах се да не би да си помислиш, че искам да те изгоня. Имаш пълното право да се почувстваш оскърбен.