Снежана Петрова - Unknown

Джаред се втренчи в тигана. Най-простият вариант беше да се върне в мотела, за да се наспи в самостоятелно легло. След това да се захване здраво с работата, заради която беше тук, и да се отдалечи от тази инспекторка, която заливаше мозъка му с тестостерон.

Той разтри врата си и изръмжа:

– Нали се разбрахме да не усложняваме нещата. Няма нужда да се обясняваш толкова много.

Дарси се изсмя леко.

– Не се опитвай да се оправдаваш с мен. Знам как действат мъжете, когато започват с предупреждението да се придържаме към максимално прости варианти. Смисълът е „не се натрапвай, ще сме заедно само когато искаме да правим секс“. Това ме устройва напълно. А дори и да исках нещо повече, нямам представа какво трябва да направя.

Той само изсумтя. Посоката, в която заплашваше да тръгне разговорът не му харесваше. Не искаше да влиза в размисли, които да направят ситуацията да изглежда по-сложна, отколкото е. И без това не можеше да се контролира, когато тя беше около него. Не съществуваше никакъв авариен изключвател или предпазен клапан.

Изсипа омлета си в чинията си, върна тигана върху печката, и седна до нея на масата.

Дарси се приведе напред и каза тихо:

– Само не ми казвай, че когато на една жена й се спи, а ти си се настроил за секс, това не усложнява нещата.

Той задъвка храната, без да усеща вкуса й. Не искаше да анализира това... тях двамата. Предпочиташе чистото невежество на чукането и оргазма.

– Мога да ти кажа единствено, че когато сме двамата на едно и също място, в един и същи момент и желаем едно и също нещо, останалото не ме интересува.

– Чудесно. Извини ме за момент.

Джаред се навъси при гледката на недовършената й вечеря, после я изгледа мрачно в гръб, докато се отдалечаваше. Щеше да й даде пет минути да се върне обратно на мястото си, след това щеше да я довлече насила, за да си довърши омлета.

Тя се върна много скоро, наметнала халат от бял сатен, който разкриваше голите й крака и липсата на сутиен. Джаред на мига забрави за раздразнението си.

Дарси възобнови храненето си с очевидна наслада, а той се облегна на стола, без да отделя поглед от нея.

– В малко градче, само с една противопожарна служба, как успява градският съвет да оправдае заплатите на двама инспектори?

Тя вдигна поглед към него с весели пламъчета в очите.

– Комбинация от връзкарство, желание за работа на половин работен ден и една похвална дума от Джим.

Пак тоя Джим. Той овладя яда си с бавно и продължително издишване.

– Вероятно връзката ти е някой роднина.

– Чичо ми. Пренесе се в друг град преди няколко години, но в Лъвския залив спомените са вечни.

– А родителите ти къде са?

– И те се изнесоха, но не се отдалечиха много. Купиха си място до езерото Хортън.

Не беше много далеч от Сиатъл, където живееше Джаред.

– Ти защо остана? Какво те задържа тук?

Дарси сложи ръце върху ръба на масата, изправи се и вдигна чинията си.

– Защо да не остана?

– Нещо не се връзва – каза той. – С градчето. С тази къща.

– Няма откъде да знаеш дали се връзва или не.

Той се изправи и я последва до мивката.

– Знам.

– Може би не съм толкова лесна за разчитане, колкото си мислиш.

Джаред я приближи в гръб, отмести конската й опашка и прокара устни по врата й. Все някак щеше да измъкне цялата история от нея. А междувременно я желаеше – топла и мека. Искаше му се да разбере какво у нея го караше да я целува от горе до долу.

Тя се обърна с лице към него.

– Защо започна работа в окръжното шерифство?

Изведнъж Джаред сграбчи плота от двете й страни, залавяйки я като в капан с ръцете си. Тялото й излъчваше сладък и чист аромат под тънката тъкан на белия сатен.

– Защото приключих с армията и нямаше нищо друго, в което да съм добър.

– Добър си в готвенето.

– Благодаря.

Ръцете й се плъзнаха по бедрата му, след това се качиха върху колана.

– Ти си невероятен мъж. Ставаш за модел на някой календар. Или за балетист.

– Това не е голям комплимент.

– И си изключителен любовник. Въпреки че уменията и потенциалът ти в тази област трябва да се преследват от закона.

– Аз представлявам закона – измърмори той, привеждайки глава над нея. – А и съм много придирчив с кого си лягам.

– Е, това вече ме поласка.

Изборът на Дарси да остане в Лъвския залив се струваше все по-странен на Джаред. Тя беше уверена в себе си, познаваше добре силата на сексуалното си привличане, а тук потенциалните й ухажори бяха изключително малко. Какво ли бе правила през времето, прекарано извън градчето? И защо се бе върнала? Може би опитваше да се възстанови след някоя трудна раздяла, завръщайки се на място, където да намери покой.