Снежана Петрова - Unknown

Тя започна да го моли, както бе поискал. Да продължава. .. да не спира... да я накара да свърши...

Моментът, в който устните му се сключиха около клитора й, оргазмът я връхлетя, и тя изви гърба си в дъга, а пред очите й падна мрак. Удоволствието я заливаше вълна подир вълна, докато накрая изпита чувството, че губи съзнание. После всичко постепенно отшумя, енергията изчезна, отнесла дъха й със себе си. Тя се разтопи в леглото, едва осъзнаваща нежността, с която Джаред я бе любил.

– Дарси.

Дишането й отекваше на пресекулки в полуздрача на спалнята. Отвори очи с усилие, Джаред бе коленичил между краката й, смъкнал боксерките си надолу, за да освободи щръкналия си член. Тестисите му бяха твърди и напрегнати. Също както под душа, той ги бе поставил да легнат в едната си длан, а с другата мастурбираше. Дарси гледаше с пресъхнала уста как той търка мощния си пенис и главичката му с бясна скорост изскача и се прибира между пръстите му. Тази примитивна демонстрация на невъздържаност я доведе до успокояващата мисъл, че не само тя бе полудяла от похот.

– Кажи ми нещо мръсно – гласът на Джаред прозвуча задъхано над нея.

– Добре, слушай. Представям си как си се вмъкнал в мен, навлязъл си дълбоко, пенисът ти е огромен и съвсем скоро ще се изпразниш. Изпълваш ме толкова силно, че удоволствието става направо болезнено. Не знам как ще го понеса, когато ми го вкараш отзад, но знам, че ще е страхотно. Аз ще...

– О, Боже! – Спермата избликна от члена му в силна струя и се изля на корема й. Юмрукът му продължи да се движи, помпайки кремавата течност, на тласъци, които вече достигаха до зърната на гърдите й. Атлетичното му тяло се разтърсваше от мощни конвулсии, докато се изпразни напълно.

Но когато свърши, ерекцията му си остана все така силна, а блясъкът в очите му беше все така алчен и ненаситен, както и бе очаквала.

Резкият писък на алармата стресна и двамата. Той сложи ръка под врата й и я повдигна. Целуна я силно и бързо, а свободната му ръка галеше гърдите й.

– Спасена си – изрече дрезгаво.

Дарси проговори с устни, долепени до неговите.

– По-късно ще продължим.

– Ще броя секундите.

Докато Джаред се къпеше, Дарси сложи кафето да заври и погледна към папките с материалите за палежа, лежащи върху кухненската маса. През нощта той явно бе отишъл до колата да ги вземе. Зачуди се дали е стигнал до някакви заключения и дали има въпроси, които да обсъди с нея.

Душът внезапно спря и със замлъкването на шума от тръбите в къщата стана съвсем тихо. В настъпилия покой тя сякаш чуваше шепота на тялото си. Чувстваше се странно – едновременно възбудена и изтощена, доволна и неспокойна. За по-малко от ден Джаред бе нахлул като вихрушка в живота й и го бе преобърнал надолу с главата. Не виждаше как ще може да продължи тази опустошителна сексуална връзка, без да избегне опасността от задълбочаването й в нещо далеч по-сериозно.

Дарси вече копнееше да бъде с него. Потръпна при мисълта какво я очаква, ако той изчезне от живота й.

– Бих убил човек за едно кафе с такъв аромат. – Джаред влезе в кухнята с влажна коса, нахлузил само дънките си.

Тя опита да се пребори с изкушението да зарови пръстите си сред фините косъмчета по гърдите му. Почти изплашена осъзна, че не може да прогони от ума си представата как езикът й проследява линията от пъпа до пениса му по-долу. Устата й се изпълваше със слюнка от желание да го ближе и смуче, докато получи оргазъм, да събере в една голяма глътка всичко, когато се изпразни.

– Спри да ме гледаш така – изрече остро той. – Пак започна да ми става.

– А ти спри да ми навираш тялото си под носа – отвърна тя, уплашена от собствените си думи, доказващи, че е необратимо обсебена от него. – Какво би казал ако ходя гола до кръста през цялото време?

– Нямам нищо против, но ни чака и друга работа, освен да се чукаме до посиняване. Трябва да ми дадеш малко почивка.

– Е, това вече е мъдра приказка – измърмори тя под нос. Джаред беше сприхав и избухлив, но това беше част от чара му. Приемаше го дори и когато грубостта му понякога я стъписваше.

– Как предпочиташ кафето?

– Без захар.

Дарси извади две чаши от шкафа. Усети как той приближава отзад, после притвори очи, когато почувства устните му на врата си. Ръцете му я обгърнаха и тя се напрегна, в опит да потисне надигащото се отново желание.

– Съжалявам. – Стисна раменете й още по-силно.

– Няма за какво да съжаляваш.

– Глупости. Не трябва да си го изкарвам върху теб, след като аз самият не мога да се контролирам. И двамата сме си загубили ума. Налага се да положим усилия, за да не позволяваме това да пречи на работата ни. Страшно мразя да се обличам, когато излизам от банята, но ще трябва да свиквам.