Снежана Петрова - Unknown

– Дани казваше, че не може да се има доверие на хора, които не обичат животните, но още по-малко на хора, които животните не обичат.

Моралес я потупа по коляното, после се извини и се върна към работата си.

Малко по-късно Джаред дойде при нея. Приклекна до стола й и хвана свободната й ръка, като погали с палец леките драскотини и охлузвания, причинени от белезниците на Милър.

– Хайде да те закарам у дома.

Погледът му срещна нейния и сгря сърцето й.

– Приключи ли?

– Ще се наложи да се върна, но ти трябва да вземеш гореща вана и да се наспиш. В мига, в който се освободя, тръгвам към теб.

– Свърши си спокойно работата. Знам колко държиш на нея.

– А знаеш ли колко ми липсваш, когато тя ме разделя от теб?

– Ще те чакам. – Усмивката на Дарси издаваше скрития подтекст на думите й.

Той въздъхна, видимо успокоен.

– Всичко ще е наред.

Едва сега тя проумя каква тревога е изпитвал, докато не е знаел какво става с нея.

– Да. Ще се оправя. – Тя се изправи. – Закарай ме вкъщи, за да се махна от главата ти.

Двамата тръгнаха към вратата.

– Това няма да помогне. Вече си ми влязла под кожата.

– Точно там, където искам да бъда.

Епилог

Шумът от затварянето на тежката ролетна врата на каросерията отекна гръмко в иначе тихия следобед. Дарси и Джаред проследиха с поглед отдалечаващия се камион, натоварен с всичките й вещи.

Той я прегърна.

– Остана ли нещо вътре?

– Не, качихме всичко. – Тя погледна дома, в който бе преминало детството й. Отпред на малката морава вече имаше забита табела с надпис „Продава се“, поставена от един местен агент на недвижими имоти. – Радвам се, че си тръгвам, но изпитвам и тъга. Толкова спомени ме свързват с тази къща.

– И мен – измърмори той, притиснал устни в бузата й.

Тя тихо се засмя. После, когато той я стисна в прегръдките си, подскочи леко и остана в силните му ръце със свити колене и вдигнати във въздуха стъпала като малко момиченце.

– Толкова се радвам, когато те слушам да се смееш, мила.

– Завръщам се при себе си.

– И двамата се завръщаме при себе си. – Той зарови пръсти в косата й. Сините му очи бяха ясни, изпълнени с нежна топлина, която докосваше душата й всеки път, когато го погледнеше. – По-добре да тръгваме. След няколко часа трябва да бъдем в къщата на родителите ти.

Дарси подсвирна към Коломбо. Кучето доближи и весело размаха опашка.

Край

Sqnka

TtRG

Notes

[

←1

]

Бръсначът на Окам – принцип, формулиран от францисканския монах Уилям Окам през XIV век, според който за предпочитане е най-простото обяснение. – Бел. р.