Снежана Петрова - Unknown

– По дяволите! – изръмжа Милър, застанал до Джаред в стаята за наблюдение. – Ето защо трябваше аз да го разпитам. Той ми има достатъчно доверие, нямаше да се стигне до тия глупости за адвокат.

– Прекалено е рисковано – възрази Джаред за пореден път. – Ако палежите по някакъв начин се окажат свързани с убийството на Даниел Майкълс, двамата с теб ще изпаднем в конфликт на интереси.

Мобилният му телефон завибрира. Дарси му съобщаваше, че са стигнали пред къщата на Ралстън и че той е посочил Мич Куин като един от любовниците на Даниел.

Триш стана от стола и се дръпна от масата. Беше облечена с дънки и блуза. Единствено шерифското яке издаваше служебното й положение, но водеше разпита напълно професионално.

– Може би адвокатът ти ще може да обясни защо си взимал за четене три различни книги за Реджиналд Меркерсън от обществената библиотека в Сиатъл.

– Това е дяволска лъжа! – Куин скочи на крака, като събори стола си. Беше пребледнял, очите му гледаха невярващо. – Никога през живота си не съм бил в обществената библиотека в Сиатъл.

Тя издърпа копие на библиотекарски картон от папката си и го постави върху масата.

– Този документ тук твърди друго.

– Някой ме е натопил!

– Кажи го на адвоката си. – Триш тръгна към вратата.

– Защо, по дяволите, ще се разкарвам чак до Сиатъл за книги, когато Джим Ралстън държи пълен комплект копия на служебните папки по делото Меркелсън в офиса си?

– Погледни датите върху документа тук, Мич. Всички книги са били взети, преди палежите да започнат. Месеци по-рано. Време, предостатъчно да разбереш как да започнеш да изработваш гадните играчки, с които е бил известен Меркерсън.

Челюстта му се стегна.

– Някой гад иска да ме натопи.

– Че защо ще му е на някого да причинява такова нещо на готин пич като теб?

– Не знам. Но аз не съм извършил палежите. Стриктен и организиран човек като мен не би оставил толкова очевидна следа.

– Някога да си излизал с д-р Даниел Майкълс?

Мич видимо беше шокиран от тази неочаквана промяна на темата.

– Излизал съм един или два пъти. Защо?

– Искаш ли да говорим?

Той изправи стола, седна и кръстоса ръце.

– Искам адвокат.

Четиринайсета глава

– Здравей, момче. – Дарси приклекна и прегърна Коломбо. – Изглеждаш страхотно. Липсвам ли ти?

Енергичната немска овчарка я поздрави с излайване и близна бузата й. Тя погали едрото куче с две ръце.

Джим постави бележника си върху кухненската маса и взе каишката от лавицата до вратата.

– Разбира се, че му липсваш. Казах му, че след като нещата тук се успокоят, ще те вижда по-често.

Дарси се изправи.

– Трябва да поговоря с теб точно за нещата след успокояването.

– О? – Той закопча каишката към нашийника на Коломбо. – Давай.

– Знам, че не съм особено необходима в службата.

Той свъси вежди.

– Не е вярно.

– Добре, тогава си оттеглям думите назад – призна тя, пъхна ръце в джобовете си и леко се залюля на пети. – Но всъщност това няма значение. Въпросът е там, че ако наистина се нуждаеш от човек, който да върши моята работа досега, трябва да започнеш да си набелязваш кандидати.

– Защо?

– Защото... – Дарси си пое дълбоко дъх – .. .е време е да се върна към живота.

Хванал каишката в ръка, Джим се облегна небрежно на стената и кръстоса крака в глезените.

– Камерън ли е причината?

– Той беше искрата може би, но огънят си е мой. – Тя дръпна един от столовете на кухненската маса и седна. – Времето тече, просто лети покрай мен. От смъртта на Дани досега сякаш съм живяла в мъгла.

– И две нощи секс бяха достатъчния да я разсеят, а?

Тя повдигна рамене, после се усмихна смутено.

– Не е само секса. Има и още нещо, разбираш ли? Още нещо.

– Да, разбирам. – Той издърпа съседния стол. – И какво си мислиш? Просто да зарежеш всичко ей-така и да побегнеш с някакъв мъж, когото познаваш едва от два дни?

– Аз зарязах всичко, когато се върнах тук. Отдавна искам да започна живота си наново, просто нямах представа как да го направя.

– Аз мисля, че нямаш представа за това, което имаш тук.

– Никога не съм била истински щастлива в Лъвския залив, Джим – напомни му тя меко. – Това е основната причина, поради която напуснах.

– И шериф Камерън няма нищо общо с твоето решение, така ли?

– Вече ти отговорих на този въпрос.

Той потърка Коломбо между ушите.

– – Кога мислиш да пораснеш? Да престанеш с лекомислието си и да се заемеш с нещо сериозно?