Снежана Петрова - Unknown

Дарси вдигна поглед от дулото на пистолета. Очите на Джим продължаваха да блестят налудничаво. Страхът се промъкваше по вените й като ледена вода и я пронизваше.

– Само да извикаш и ще те застрелям – предупреди я той, после протегна ръка зад врата й и разкопча стегнатата каишка, която не позволяваше на Дарси да избута гумената топка от устата си.

Тя разтвори изтръпналите си челюсти и изтласка с език зловещата запушалка навън.

– Какви ги вършиш, Джим!? Къде е Крие?

– Искаш пак да се гушкаш с него ли? След като те изрита като пачавра?

Всичко, което се случваше, беше някаква лудост. Крие не я бе изритал, тя бе приключила връзката помежду им по възможно най-внимателния начин. Бяха се разделили като приятели. Това беше известно на всички.

– Ние сме в къщата му, нали? Доколкото разбирам, той е наблизо.

– Наблизо е.

Тя си пое дъх.

– Може ли да ми махнеш и белезниците? Моля те!

– Не ми се подмазвай сега. Ти прецака всичко, като се обади в окръжното шерифство. Ако не бе потърсила помощ, нищо от това нямаше да се случи.

– Нищо от кое? Пожарите? – Долната й устна потрепери. – Дани?

– Пожарите ни събраха отново. Ти остана онази нощ у дома. А през деня работехме заедно.

От гърдите на Дарси се изтръгна задавен звук.

– Ти си палил скъпите за мен места. Искал си така да ме накараш да се почувствам уязвима, за да потърся помощ при теб.

– Камерън нямаше никакво право да се вмъква в живота ни. – Джим се облегна на дрешника, изглеждаше абсолютно отпуснат. Спокойствието му беше ужасяващо – като на човек, който всеки момент ще извърши нещо безумно.

– Хората, чиито бизнес си подпалил, са наши приятели. Те са разчитали да ги пазиш, а ти съсипа и ограби живота им.

– Не е вярно. Знам точно каква част им покрива застраховката. Могат да си възстановят бизнеса, дори да бъдат още по-добре от преди.

Тя застина с отворена уста срещу мъжа, на когото бе вярвала, шокирана от истинското му лице, което се разкриваше пред нея.

– Ти си луд.

Мускулите на челюстта му изпъкнаха.

– Може и така да е, но ти ме превърна в такъв. Дадох ти всичко, посветих живота си на теб, а ти забременя от друг. Защо, по дяволите, си мислиш, че можеш да ме разиграваш? След онова, което ти стори Милър, най-малко очаквах от теб да ми причиниш всичко това.

– Никога не съм била бременна през живота си – изстреля тя в отговор, а гневът бавно прогонваше страха й. – Аз не съм Даниел. Ти ли уби сестра ми, Джим? Ти ли я закла и направи онези ужасни неща с нея?

– Знам коя си – изръмжа той, размахвайки ожесточено свободната си ръка. – А Дани сама си беше виновна. През леглото й минаха всички, и най-вече онези, с които и ти се беше чукала. Когато открих, че го прави и с Мич... това ме постави в трудна ситуация. Защо трябваше да ми изневеряваш с този нещастен доброволец? Очаквах от теб да ми бъдеш вярна, проклета да си! Аз ти бях верен!

Това бяха бълнувания на луд. Дарси никога не си бе и помисляла дори да излезе на среща с Мич Куин. Тя бавно се изправи на крака, шокирана от начина, по който Джим променяше представата си за нейната самоличност.

– Ако не се беше опитала да си тръгнеш, нямаше да ти посегна – продължи той е равен глас, който сякаш не беше негов. – Не трябваше да си тръгваш. Ако си беше останала на мястото, нямаше да паднеш. И нямаше да си удариш главата.

Дарси не беше сигурна как да продължи. Дали беше по-умно да подхранва фантазиите и илюзиите му, или да се опита да го върне към действителността?

– И сега какво? – попита тя.

Той издиша рязко.

– Не искам да го правя, но ти ме принуждаваш. Бяхме щастливи заедно. Не разбирам защо това не ти беше достатъчно.

– Става въпрос за мястото... – Тя се опита да преглътне, но устата й беше пресъхнала. – За Лъвския залив. Не мога да живея тук, Джим. Това е причината, поради която прекарах тези дни с шериф Камерън. Той ще си тръгне скоро и ще ме вземе със себе си. Освен ако ти не поискаш да сме отново заедно. Можем да бъдем щастливи навсякъде, а за палежите... ще забравим. Наистина е по-добре и за двама ни да изчезнем оттук.

– Не съм глупак. Не се опитвай да ме баламосваш.

– Просто съм практична, за пръв път в живота си. Знам, че можеш да ме направиш щастлива. Аз изобщо не познавам Камерън.

Устата на Джим се сви, очите му гледаха мрачно.

– Прекалено е късно. Вече не ти вярвам. Ти се държа като курва прекалено много пъти.

– Сам се закопаваш в дупка, от която няма да можеш да се измъкнеш – предупреди го тя, надявайки се, че у него е останал някакъв инстинкт за самосъхранение.