Снежана Петрова - Unknown

– Аз също харесвам сухия климат.

Погледът й омекна.

– Би ли го направил?

– Разбира се, че мога да се преместя.

– Когато напуснах Ню Мексико, си мислех, че ще мине известно време, преди да реша как да продължа.

– Тя прокара ръка по фините косъмчета на гърдите му.

– Вече мога да започна начисто. На което и да е място.

– Можем да отидем навсякъде, стига само да сме заедно.

– След пожара в мотела... осъзнах, че е можело да загубя и теб... Джаред, не искам да пропилея шанса си.

Той я прегърна силно.

– Няма да пропилеем нищо, скъпа. Абсолютно нищо.

Дарси влезе в паркинга и махна на Триш, която ги чакаше заедно с Ралстън до отворената врата, водеща към халето, където държаха противопожарната техника.

Джаред сложи ръка върху рамото й.

– Не искам да напускаш града. Дори и приютът за животни е прекалено отдалечен. И не искам да се качваш с никого в кола, ако не караш ти. Пращай ми есемеси, когато тръгваш нанякъде, за да знам къде си във всеки един момент.

– Добре. Сега отивам да довърша огледа в мотела с Джим, след това ще се върна тук, за да разширя и допълня предварителния доклад. Ако програмата ми се промени, ще ти се обадя. – Униформата и вързаната на опашка коса й придаваха делови вид, нищо освен очите й не напомняше за ненаситната любовница отпреди няколко часа. – И ти внимавай – рече тихо.

– Винаги внимавам.

Разделиха се и няколко минути по-късно Джаред проследи с поглед пикапа, излизащ от паркинга. Караше Дарси, до нея бе седнал Ралстън.

– Добре ли си? – попита Триш.

– Не мога да се оплача. А ти?

– Включила съм на пълни обороти. Искам да закопчаем тая гадина.

– Започваме оттук заради един доброволец, Мич Куин. В службата са били извършени няколко подозрителни доставки, всички на името на Куин. Според инспектор Майкълс днес той трябва да е на работа.

– Чудесно. Тогава да си поговорим с него.

Откриха Куин в кухнята да разтоварва хранителни продукти. Той вдигна поглед при влизането им, навъсеното му изражение се промени в широка усмивка. С рошавата си руса коса и бледосини очи приличаше на сърфист, впечатление, усилвано и от наниза мидени черупки на врата му, подаващ се изпод отворената яка на служебната риза.

– Здрасти – приветства ги той. – Инспектор Майкълс ли търсите?

Триш също му се усмихна, но очите й останаха студени и непроницаеми.

– Търсим теб, Мич.

Той застина за миг, след това хлопна вратата на хладилника.

– С какво мога да ви помогна?

Джаред пристъпи напред.

– Трябва да поговорим за някои от доставките, които са минавали през това управление...

Куин захвърли кашона с хранителните продукти срещу него и побягна към вратата.

– По дяволите – изруга Триш.

Джаред прескочи пръснатите на пода портокали и ябълки и хукна подир него.

Дарси крачеше сред овъглените останки на мотела, докато Джим нанасяше бележки в папката си.

– Беше изготвила много добре предварителния доклад, Дарси.

– Благодаря.

Той затвори решително папката.

– Кога ще попиташ защо не съм ти споменал нищо за Милър и сестра ти по-рано?

Тя го изгледа.

– Изчаквах първо да направим огледа.

– Аха. Добре, засега приключихме. Не съм се прибирал, затова не можах да изведа Коломбо на сутрешната му разходка. Какво ще кажеш да го вземем и да си поговорим?

– Защо не? – Те се запътиха обратно към пикапа. Тя остави кашоните със събраните доказателства в каросерията и каза: – След като не си се прибирал през нощта, срещата трябва да е преминала добре.

– Да... не беше зле. Благодаря ти, че пое нещата снощи.

– Така или иначе, подробен оглед трябваше да се извърши на дневна светлина.

Двамата се качиха в колата. Дарси запали двигателя и потегли към дома му.

– Знаеш, че Крие няма нищо общо с това, което се случи с Даниел, нали? – каза Джим след малко.

Тя му хвърли остър поглед.

– Не мога да повярвам, че е възможно да го е направил. Не мога да повярвам, че някой от познатите ми е способен да причини такива неща на човешко същество.

Подпрял лакът на рамката на вратата, Джим облегна глава върху дланта си и въздъхна.

– Той беше прав, когато спомена, че Даниел се бе променила. Много ми е трудно да ти го кажа...

– Нищо, просто го кажи.

– Излиза, че тя се е срещала с няколко мъже едновременно.

Дарси стисна волана с всичка сила, кокалчетата на пръстите й побеляха от напрежение. Изпита почти непоносима болка при осъзнаването, че между нея и Дани бе съществувала толкова широка пропаст, без тя дори изобщо да си дава сметка.