Снежана Петрова - Unknown

– Аз съм вътре в теб – изхърка той дрезгаво в отговор. – О, Господи, ще се изпразня, преди да съм влязъл докрай.

– Моля те... – Тя го желаеше. Искаше да го изпита. Жадуваше да разбере какво е да няма никакви физически бариери помежду им. Както и емоционални.

Подложил ръце под бедрата й, той започна да прониква още по-дълбоко. Пръстите на Дарси стискаха измачканите чаршафи; главата й се извиваше наляво и надясно. Сякаш нещо – диво и неопитомено – се опитваше да излезе от нея, но все не успяваше. Тя прие новото усещане, напълно отдадена на него, необуздания любовник, който отвеждаше нейната сексуалност отвъд досегашните й представи.

Опряна на лакти, Дарси с пресъхнала уста гледаше как огромният пулсиращ член влиза и излиза от нея. Виждаше и че Джаред е на ръба, но въпреки това някак успява да запази контрол и да продължи.

Горещият му поглед срещна нейния. Тя стегна мускулите си около пениса му и той потръпна, хлътвайки още по-дълбоко. След това с диво ръмжене проникна в нея докрай и започна да изригва мощни гъсти струи в дълбините й.

Тя се загърчи; вагината й се сви на границата на връхната точка. После изпищя, когато той постави възглавничката на палеца си върху клитора й и започна бързо да го търка. Двамата достигнаха заедно до оргазъм, изпаднали в невъзможен екстаз. Извит в дъга, Джаред продължаваше да се движи, изстрелвайки спермата си в тялото на Дарси, която с готовност я приемаше.

– Ти просто... – тя не успя да довърши.

– Направих го. – Гласът му беше пресипнал и секси като самия ад. – Но мога да ти дам още много. – Всичко, което съм... Всичко, което имам. То е за теб.

Тя положи ръцете си върху неговите.

– Ще го приема. Без колебание.

Тринайсета глава

Джаред прокара пръсти нагоре-надолу по ръката на Дарси, отпусната върху корема му и се опита да си припомни цялата събрана до момента информация в търсене на онова, което бе възможно да е пропуснал.

Изведнъж без видима причина тя се надигна и седна. Рязкото й движение накара Джаред мигновено да стрелне ръка под леглото и да извади пистолета си.

Тя се втренчи в насоченото към вратата оръжие, след това премести поглед към него.

– Никога не съм чувала от Дани и дума за Крие. Учудвам се, че е казала на Джим за него, не знаех, че са били толкова близки.

– Хм. – Джаред я погледна. – И аз мислих за това. Изпратих имейл на агент Кели с информация за Ралстън. Тя може да има някакви въпроси към него.

Дарси отметна косата от лицето си.

– Не искам да му създавам неприятности. Той не ги заслужава.

Джаред вдигна няколко възглавници зад гърба си и се подпря на тях.

– Единственото, което ме вълнува, е, че ти заслужаваш справедливост и ще направя всичко, за да я получиш.

– Не мислиш, че той има нещо общо с това, нали?

– Не е бил сред заподозрените, които федералните агенти са разпитвали, така че технически погледнато, не ги е лъгал. Но е бил наясно, че се води разследване и не е предоставил информацията, с която разполага. Намирисва на прикриване на нещо.

– Или на желание да предпази някого.

Той посегна към ръката й и сплете пръсти с нейните.

– Близък ли е с Милър?

– Не много. Но аз смятам, че онова, което той каза вчера, беше, за да защити Крие. Ако убийството и палежите имат нещо общо – заради което Крие те търсеше да разговаряте – изваждането на показ на връзката му с Дани го оправдава от подозренията и по двете. Той има желязно алиби за първия палеж, по това време беше извън града – сестра му току-що бе родила. А през нощта на палежа на приюта за животни беше в полицейското управление, работеше върху случая, когато дойде обаждането. В случай че не се открият нови факти, които да хвърлят нова светлина е невъзможно той да е причинил пожара или да се е обадил по телефона от Сиатъл.

Джаред я притегли, подканяйки я отново да се гушне в него.

– Можеш ли да накараш Ралстън да говори с теб?

– Да. – Тя положи глава върху гърдите му. – Когато се обадих на Надин, тя спомена, че ревността може да докара човек до лудост. Ако Крие не е бащата на бебето на Дани, както твърди, тогава значи е имало и друг мъж в живота й. Може би той не е знаел за Крие и когато е научил, е обезумял.

– Ще разберем причината, когато го открием. Ще стигнем и дотам, скъпа.

Тя го изгледа.

– Готова съм вече да оставя всичко това зад себе си.

– Къде живееше, преди да се върнеш тук?

– В Албакърки. Исках да бъда на място със сух климат, след като израснах сред всичкия този дъжд тук.