Снежана Петрова - Unknown

– Продължавай.

– Мич й беше любовник.

– Какво?

Още в мига, в който зададе въпроса, Дарси осъзна, че всъщност не е чак толкова изненадана. Мич Куин беше от онзи тип работяги, надарени с чувство за хумор, които сестра й открай време бе харесвала.

– Когато разбра, че не е единствен... го понесе много тежко, направо беше полудял. За него тя беше изключително специална, той не можеше да приеме факта, че чувствата им не са взаимни. Затова отидох да говоря с Даниел, исках да я помоля, ако е решила да скъса с него, да направи раздялата им по-лека. Надявах се така да му помогна, защото той просто не беше на себе си. Тя обаче беше много ядосана, оказа се, че Мич я следял. Предполагам е имал намерение да я хване в момента на изневярата. Та тогава Даниел ми каза, че се опитвала да го разкара в продължение на седмици, и ако аз наистина се тревожа за него, да го предупредя да я остави на мира, иначе ще накара Милър да го арестува. – Джим се изкашля и продължи: – Дарси... аз блъфирах, че знам от Даниел за връзката й е полицейския началник. Когато той дойде у вас, ядосан от свързването на палежите с убийството, изведнъж се сетих как сестра ти ми каза, че Милър ще арестува Мич, ако продължи да я тормози. Тогава ми прозвуча странно. Онзи ден, като видях началника толкова разярен, нещо ми прещрака и просто реших да стрелям в тъмното.

Тя спря пред дома му и с облекчение излезе от колата. Сутринта Джаред я бе питал за Мич, зачуди се какво бе привлякло вниманието му към доброволеца.

– Възможно ли е Мич Куин да е убил сестра ми?

– Не! По дяволите, не. – Джим решително поклати глава. – Ако дори и за миг го бях заподозрял, самият аз щях да го закарам окован при Милър. Даниел често пътуваше до Сиатъл, все си мисля, че там се е запознала с убиеца си. Който и да е бил той.

Дарси сложи длан на челото си и стисна очи. Гадеше й се, невидим обръч бе стегнал гърдите й.

– Наистина се нуждая от разходка – рече тя.

– Това наистина беше много тъпа постъпка, Мич. – Триш се подпря на металната маса за разпити в полицейското управление. – Да си въобразиш, че можеш да избягаш от спринтьор като шериф Камерън.

В съседната стая Джаред наблюдаваше през двупосочното огледало как Мич Куин се бе проснал нахално върху стола си, клатейки глава.

– Не бягах от шерифа. Бях забравил един кашон със сладолед в камиона.

– Хм, сладолед. Какъв?

– Ванилов.

– А, това е много лошо. Аз си падам по шоколадовия. – Триш се настани на стола срещу него. – Така че нека да си поговорим за някои от пратките, които са пристигали в противопожарната служба на твое име.

Куин посрещна твърдо погледа й.

– Всички пратки, пристигащи в службата, са адресирани лично до мен, защото преди се е случвало да се загубят. Аз поддържам нещата в ред.

– Ти си педантичен човек, нали, Мич?

– Да, такъв съм.

Триш кимна.

– Предполагам, че сглобяването на едно прецизно запалително устройство ще представлява детска играчка за един точен и организиран пожарникар като теб.

Той подскочи:

– Хей, чакай, чакай! Не се опитвай да ми лепнеш палежите. Аз гася пожари, не ги паля.

– Но в Лъвския залив градският бюджет не е в състояние да издържа повече пожарникари на щатна работа, нали така? Освен ако изведнъж не се развихри някаква епидемия от пожари в областта. Един развилнял се тук подпалвач би бил много удобен за доброволец ветеран като теб.

– Такава мисъл може да се роди само в нечие болно съзнание.

– Именно. В склада на полицейското управление е установена липсата на един флакон със сълзотворен газ. Знаеш ли, че при палежа в мотела снощи е бил използван такъв? Подпалвачът не е имал нищо против да изпържи мен и шериф Камерън, но е искал да го спести на останалите гости. Вчера си бил в склада, Мич. За какво си ходил там?

– Защото на дъската със задачите в противопожарната служба беше написано да взема от склада една кутия с етикет LBFD – Lion’s Bay Fire Department, това е нашата служба, ако не знаеш какво.

– Кой го е написал?

– Не знам.

– Не разпозна ли почерка? Педантичен мъж като теб.

Погледът на Куин беше леден.

– Не съм се вглеждал отблизо.

– Добре. – Тя извади мобилния си телефон. – Ще изпратя съобщение на шериф Камерън да снима дъската и да ми я прати.

– Изтрих я, след като свърших работата – изтърси той. – Винаги правя така, за да не се върши една и съща задача два пъти.

– Да, наистина ще е срамота. Или просто в случая така те устройва?

– Това е лов на вещици. Търсите си изкупителна жертва и аз съм ви много удобен. Няма да стане. Приключих с приказките. Искам адвокат.