Снежана Петрова - Unknown

Мислите й се върнаха към момента, в който Джаред я бе събудил в леглото. Думите, които бе изричала... нещата, които бе искала... никога не би могла да се отпусне така с Крие. Нямаше никакво значение откога го познаваше.

– Аз съм търпелив човек, Дарси. – Той свали шапката си и прокара ръка през гъстата си червеникава коса. Очите му излъчваха силно чувство на неудовлетвореност. – Ти направи смела стъпка, като се върна в града. Нуждаеш се от известно време, докато нещата тръгнат по стария начин.

– Стига, Крие. Сега ли възнамеряваш да водим тоя разговор? Тук?

– Знам, че си в труден период. Трябва ти солидна опора, на която да се облегнеш, Дарси. Човек, който да ти помогне истински. Не Джим или някой гастрольор в леглото ти.

– Не ми говори с такъв тон – каза тя със спокоен глас. – В момента си под много силен натиск. Всички сме така. Затова ще се направя, че не съм те чула, и ще забравя, че си започнал този разговор.

– Трябваше да поставя въпроса по-рано. Това ли имаш предвид? Опитах се да ти дам известно време, но изглежда съм изчакал прекалено дълго.

Тя въздъхна.

– Кой знае? Може би ако ме беше попитал, веднага щом се прибрах, щях да кажа „да“. А може би и нямаше да го направя. Няма как да разберем. Аз работя. И ти също. А освен това сега съм ангажирана с друг.

– Ангажирана? – изсумтя той. – Та той е съвсем за малко тук, Дарси. Не го забравяй.

– Не съм, но, изглежда, ти си го забравил, защото в противен случай нямаше да водим този разговор. Трябва да пипнем подпалвача, Крие, и когато всичко се върне, както беше преди, ще осъзнаеш колко глупав е бил целият този разговор. Нека му сложим точка.

Джаред излезе от сградата.

– Всичко наред ли е?

– Наред е – отвърна Дарси. – Началник Милър просто искаше да предложи помощта си.

– Дадохте ли на шериф Моралес списъка с временните жители на града, началник?

Крие постави отново шапката на главата си.

– Вашата партньорка получи всичко, което поиска.

– Добре. – Джаред оголи зъби в някакво подобие на усмивка. – Моралес ще ви съобщи, ако изникне някаква допълнителна нужда по-нататък.

Дарси изчака колата на Крие да се отдалечи и каза:

– Видя ли? Можеш да работиш с него съвсем нормално... без да използваш юмруците си.

– Защото не си отваряше много устата. Но добре те омайваше. Ти обаче се справи чудесно.

– Това не беше в неговия стил. Очевидно случаят сериозно го тормози.

– Или може би мисълта, че си с друг мъж. – Джаред отвори пасажерската врата на пикапа, но не влезе вътре. Поставил ръка върху покрива на кабината, а другата отпусната върху рамката на прозореца, той изглеждаше отпуснат, спокоен и невероятно изкусителен. – Знаеш ли, лекотата, с която така безцеремонно ги отрязваш, кара мъжете да го приемат още по-трудно.

– Защо?

– Защото когато жените ни откажат, все едно прогонват досадна муха, започваме да проумяваме, че никога не можем да ви притежаваме напълно. Или че сме прекалено лесни за преодоляване.

– Това е много сексистко гледище.

– Може би. Никой до този момент не ме е обвинил, че съм прекалено политкоректен. – Той свали слънчевите очила, разкривайки студените си сини очи, които буквално я изпепеляваха. – Реших да отида до Сиатъл, за да огледам мястото, откъдето се е обадил човекът, съобщил за пожара. А освен това искам да те заведа на обяд. След като днес ти е почивен ден, няма да е проблем да дойдеш, нали?

– Не. – Тя го погледна закачливо. – Само трябва да върна пикапа и да си сменя дрехите.

Секси усмивката, появила се бавно на лицето му, я възбуди. Тя застина за момент, отдавайки се на усещането да бъде толкова силно привличана от този мъж. Не само физически, а и във всяко друго отношение. Той я бе нарекъл безгрижна и тя си помисли, че това беше вярно. Отдавна избягваше усложнения и драми с мъжете, особено онези с големите претенции. Но нейният толкова лесно раздразнителен любовник изобщо не я плашеше. Тя жадуваше все повече и повече да го притежава напълно – и доброто, и лошото, и грубото, и нежното.

– Готова ли си? – запита той.

– Не – отвърна тя честно, – но това няма да ме спре.

Осма глава

Когато любовницата му излезе от къщата, сърцето на Джаред пропусна един удар и той за пореден път се запита как ли ще завърши всичко това. Дарси беше облякла плътно прилепнала по тялото й червена рокля с презрамки, на стройните си крака носеше сандали с високо токче. Тъмнокестенявата й коса струеше върху раменете, а гримът й беше съвсем лек.