Снежана Петрова - Unknown

– Върху какво работиш сега? – Джаред продължаваше телефонния разговор. – Окей, Триш. Когато тръгнеш да се прибираш към хотела, обади ми се и ще се срещнем там. Ще си поръчаме пица и ще обсъдим нещата.

Докато се разминаваше с него на път към спалнята, погледите им многозначително се срещнаха. Дарси го дари с весела усмивка, за да му помогне да се отпусне. Откакто бяха напуснали гробището, бе станал още по-раздразнителен.

Преди да влезе в спалнята, тя вече плачеше мълчаливо. Дръпна вратата зад себе си, но не я затвори напълно – не искаше той да изтълкува нуждата й от уединение, като желание да го изолира.

След минута Дарси застана под душа и посрещна с потръпване краткия шок от ледената вода, преди горещата да я връхлети. Сега сълзите й потекоха свободно, смесвайки се със струите, стичащи се като воал през лицето й. Надяваше се това да предотврати подпухването на очите й, което би издало, че е плакала.

Тя усети как той приближава зад нея и се облегна с ръце на плочките пред себе си с наведена глава, оставяйки водата да пада върху врата й. Чувстваше се сломена, искаше да отложи момента, в който очите им ще се срещнат. Ръцете на Джаред я обгърнаха, мускулестото му тяло се притисна в гърба й. Останаха така, докато едно неочаквано ридание не я разтърси.

Тя се опита да го отблъсне, усещаше се безкрайно глупаво.

– Дай ми само една минутка.

– Имаш цялото време на света.

Дарси се освободи от ръцете му и се обърна към него. На устните й се появи печална усмивка.

– Ти си истинска опасност.

Той повдигна рамене.

– Обучен съм да използвам всяко предимство.

Блясъкът в очите му сякаш стопи мъката й. Красивото му лице беше строго, а устата му на грешник – неумолима. Беше толкова корав мъж и въпреки това можеше да бъде нежен. Искаше й се да го види заедно със сестра му, за която говореше с грубовата топлина и обич.

Той постави длани на лицето й.

– Не мога да си представя болката ти.

– Това е добре. Не мога да я пожелая на никого.

Изведнъж Дарси проумя, че продължава да плаче.

Грубите възглавнички на пръстите му се плъзнаха по бузите й.

– Знаеш ли – произнесе дрезгаво, – опитах се просто да ти спестя това. Ревлите не са приятна гледка.

– Не се притеснявай. Работата ми и без това ще създава напрежение между нас. Не е необходимо да крием тревогите и болките си един от друг.

– За мъж, който не е привърженик на обвързването, си доста наясно как се действа при сериозните връзки.

– Аз знам много добре от какво имам нужда. – Сините му очи сякаш я приковаваха. – А ти?

Ръцете на Дарси се плъзнаха по влажния му гръб, тя бавно погали релефните мускули, спускащи се покрай гръбнака му. Парата ги обгръщаше, но топлината, която я сгряваше, идваше от сърцето й.

– Мина много време от последния път, когато си мислех от какво имам нужда.

– Тогава опитай отново. Само не забравяй да ме включиш в мислите си.

– Иска ми се да си в мен. – Тя протегна ръка и хвана възбудения му пенис. – Ти представляваш смъртоносно оръжие сам по себе си, известно ли ти е това, шерифе? Обзалагам се, че няма жена, която да ти е отказала. Аз съм само една от многото жертви на неотразимия ти чар.

– Намерил се кой да го каже.

Уловила здраво члена му, Дарси започна да движи плавно ръцете си – от основата към главичката и обратно. Тя поглъщаше с поглед дебелия, добре оформен стълб – този неумолим инструмент на наслаждението, първичен както сексуалността на притежателя си, чието изваяно тяло и лице на паднал ангел в съчетание със сприхавия му и избухлив темперамент и груба чувственост я бяха обсебили.

– Каква прекрасна идея – изрече тихо тя.

Отстъпи назад и седна върху стъпалото, което бе поръчала да изградят, за да се влиза по-лесно във ваната. Сега очите й бяха на едно ниво с огромния му пенис, тя облиза устни, изненадана от нарастващата възбуда, надигаща се в нея.

– Какво правиш? – попита грубо той.

Тя вдигна вежди.

– Познай.

Той бутна ръцете й, когато тя се опита да го притегли по-близо.

– Господи, Дарси, ненаситна си. Единствената причина, поради която съм гол, е защото нямам чисти дрехи и не исках да се измокря.

Тя потисна желанието да се засмее. Той изглеждаше объркан. Колкото и да беше страстна връзката им, очевидно за него сексът не беше всичко. Осъзнаването на този факт я зарадва. Всъщност това беше чудесно. Защото и тя вече разбираше, че желае не само тялото му. Но в момента не искаше, нито пък можеше да се сдържи.