Снежана Петрова - Unknown

– Разбира се. – Ралстън кимна леко. – Само ми звънки и ще уточним часа.

Когато стигнаха до беемвето, Джаред хвърли багажа си отзад през отворения покрив, после се извърна към Дарси, лекичко я целуна по устните и тихо промърмори:

– Когато Ралстън си тръгне, заключи къщата.

Тя бе на косъм да му възрази, но после размисли.

– Окей.

– Благодаря ти. За всичко.

– Удоволствието беше мое, шерифе.

– Ще се върна по най-бързия начин. – Той постави ръце на задника й и я стисна игриво, повдигайки я на пръсти. – Да не забравиш да сложиш интимен гел върху масичката до леглото. И една бутилка минерална вода.

– Ти си истинска машина.

Поруменяла, с подпухнали от целувки устни, тя имаше вид на напълно задоволена жена. Джаред си помисли, че ако Бог е решил да остане с него, отсега нататък винаги ще изглежда така.

Сякаш прочела мислите му, Дарси се подсмихна.

– За твой късмет мога да го понеса.

Той притисна слепоочието си до нейното. Надяваше се още дълго да се радва на близостта й. С времето връзката им – физическа и духовна – щеше да се развива, да става още по-силна и интригуваща. За негов късмет, наистина.

Дарси му махна с ръка и проследи с поглед как беемвето се отдалечава. Колата представляваше последното късче от предишния й живот, затова не можеше да си представи да се раздели с нея. За щастие къщата беше собственост на родителите й и не се налагаше да плаща наем. В противен случай едва ли щеше да е по възможностите й да я задържи със заплатата, която получаваше.

– Гледам, че нещата между вас се движат доста бързо. – Джим приближаваше с отворена бира във всяка ръка.

Тя пое подадената бутилка и се усмихна.

– Това е слабо казано.

Двамата се върнаха на верандата и седнаха върху монтираната там люлееща се пейка. Дарси подгъна единия крак под себе си, а с другия, стъпил на земята, леко я засили.

– Той го оприличава на удар от гръмотевица – каза тя. – Трябва да ти кажа, че, когато го видях за пръв път и аз се почувствах така.

– Чувам, че жените в града оживено го обсъждат. Доколкото разбирам, го смятат за много привлекателен.

– И това също. Но то не е всичко.

– Така е. – Ралстън надигна бутилката и отпи дълга глътка.

Тя извърна поглед. Небето се обагряше в оттенъци на розово, пурпурно и морскосиньо. Нахлуваше хладен бриз, носещ със себе си дъха на солта от близкия океан.

– Скоро сигурно ще имаме нов пожар, а?

– Да – отвърна той. – А ние просто си седим тук. Направо полудявам, като знам, че тоя гад е някъде наблизо и не можем да направим нищо, за да го спрем.

– Камерън смята, че убийството на Дани и пожарите са свързани.

Джим застина, зелените му очи се разшириха.

– Как така? Защо?

– Той може да го обясни по-добре от мен и предполагам, че точно заради това иска утре да се видите.

– Брей, да му се не види. – Ралстън поклати глава.

– Направо нямам думи. Изобщо не ми беше идвало на ума.

– Нали и аз това казвам. – Тя отпи от бирата. – Просто не е за вярване.

Той сложи ръка върху сгънатото й коляно.

– Съжалявам. Не ти е никак леко.

Дарси погледна към мястото, където допреди малко бе паркирана колата й, и се замисли за Джаред. Фактът, че той работеше по случая с убийството на Дани, я караше да чувства сигурна опора под краката си, за пръв път от много време насам изпитваше оптимизъм. Тя положи ръката си върху дланта на Джим и я стисна.

– Добре съм, наистина. Отдавна не съм го казвала искрено.

Усмивката й изчезна, когато видя джипа на полицейския началник да спира пред къщата. Крие Милър излезе, сложи шапката върху главата си, а докато приближаваше, погледът му не се откъсваше от нея.

– Здравейте.

Джим отвърна на поздрава, но тя изчака Крие да се присъедини към тях на верандата. Тежките му стъпки върху дървените дъски отекваха глухо, а коженият кобур на кръста му проскърцваше.

– Какво те води насам? – запита Дарси.

– Трябва да говоря с Камерън.

– Не е тук.

Крие изруга тихо.

– Къде е?

– Отиде при партньорката си.

– По дяволите. Знаеш ли, че според него убийството на Дани е свързано с палежите?

– Да.

– Значи за четирийсет и осем часа откакто е тук, е на път да разреши и двата случая наведнъж. Пълни глупости!

Дарси не бе изненадана от раздразнението на полицейския началник. Милър не понасяше други да се ровят в работата му. Не можеше да го обвинява за това, знаеше как би се чувствала на негово място.

– Това е само една от хипотезите – кротко каза тя.