Снежана Петрова - Unknown

Джаред едва бе успял да отвори вратата, когато стаята избухна.

Единайсета глава

Пръстите на Дарси бяха изтръпнали от силата, с която стискаше телефонната слушалка.

– Надин, как е възможно никой да не знае за Крие и Дани?

– Нямам представа, аз самата не мога да повярвам. Как е възможно да не съм разбрала? Дори не съм и подозирала.

– Господи!

– Но Крие е началник на полицията. Ако има човек, който знае как да прикрие задника си, това е той. Не би могъл да я убие, разбира се, но е държал всичко в тайна, защото е знаел, че ако разбереш, няма да има никакви шансове да се събере отново с тебе.

Дарси пое дълбоко дъх и избърса сълзите, стичащи се по бузите й. Мисълта, че Дани се е променила толкова много, й причиняваше ужасна болка. Все още не можеше да повярва в чутото, защото по никакъв начин не можеше да си я представи такава.

– Какво, по дяволите, си е мислила тя? Дали го е обичала? Сигурно... От колко време е била влюбена в него? И ако той казва истината, че връзката им е приключила много преди тя да забременее, кой е бил другият?

Надин въздъхна.

– Не знам. Може би е харесвала Крие и още навремето го е ревнувала от теб. Ревността може да доведе една жена до безумие. Или пък просто се е опитвала да разпери крила и е взела пример от теб как да го направи. Не съм психиатър, нито ясновидка, миличка. Не мога да ти дам никакви отговори. Съжалявам.

– Трябва да затварям.

– Искаш ли да дойда? Или тоя красавец, шерифът ще е с теб.

– Добре съм. Благодаря ти, Надин. .Ще ти се обадя по-късно.

Тя затвори, удавена в мъка, сякаш току-що отново бе загубила Дани. След като Джим бе тръгнал за своята среща, се бе заключила в къщата. Чувстваше се твърде беззащитна, за да контактува с когото и да било, освен с Джаред – пред него вече се бе разкрила напълно.

Стиснала в ръка слушалката, тя закрачи из стаята, борейки се с желанието да му позвъни. Едва ли му беше до нейните проблеми, в момента той имаше да върши далеч по-важни неща. Освен това връзката им беше толкова отскоро, а вече се бе усложнила неимоверно. Най-малкото, което можеше да направи, беше да го остави на мира поне за известно време, за да си върши работата спокойно.

Дарси подскочи, когато телефонът звънна в ръката й. Видя, че се обажда дежурният диспечер, и стомахът й се сви.

Поредният дяволски пожар.

– Майкълс – отговори тя. – Къде е?

Сърцето й прескочи веднъж, после препусна като лудо.

Дарси видя пушека и мигащите светлини дълго преди да стигне до мястото на пожара. Тъй като Джаред беше взел беемвето, се наложи да помоли един от съседите за колата му, с която се добра до противопожарната служба, откъдето взе пикапа. Паркира на улицата и изскочи навън, а сърцето й продължаваше да блъска в гърдите.

Джаред.

Хванала здраво дръжката на куфарчето с инструменти, тя с мъка се сдържаше да не хукне и да не изглежда толкова паникьосана, колкото всъщност беше. Нямаше да бъде честно да го загуби точно сега. Твърде скоро беше. Едва бе опитала от живота с него. Съвсем малко парченце...

Забрави, че се опитва да изглежда хладнокръвна още в мига, когато го видя през отворените задни врати на линейката. Беше седнал вътре, парамедичката го преглеждаше.

Въпреки че не беше възможно да долови стъпките й сред цялата шумотевица и хаос около тях, главата му се повдигна и очите му срещнаха нейните. Той скочи на крака и каза нещо на парамедичката, без да отделя поглед от Дарси. Целият беше опушен, но жив – най-красивата гледка, която бе виждала.

Тя подаде куфарчето на един пожарникар, минаващ наблизо, промърмори някаква благодарност и хукна.

Джаред скочи от линейката и я посрещна в прегръдките си.

– Добре съм – каза дрезгаво. – Всичко е наред.

– Изплаши ме до смърт. – Дарси го притискаше към себе си с всичките си сили. – Не мога да те изпусна от поглед дори за минута.

Той я прегърна през врата. Останаха така дълго, а сърцата им биеха в синхрон. Буцата в стомаха й бавно се разтопи от топлината и силата на тялото му.

Тя се дръпна малко назад, за да го огледа.

– Как е партньорката ти?

– Достатъчно добре, за да пише предварителния доклад в офиса. Такива приключения я възбуждат. – Той прокара върховете на пръстите си по веждите й. – Да отидем до мястото на пожара. Колкото по-скоро го огледаме, толкова по-бързо ще можем да се махнем оттук.

Дарси събра сили с дълбок дъх, след това се огледа за пожарникаря, в чиито ръце беше натикала куфарчето си. Докато го взимаше, ръцете й трепереха.