Снежана Петрова - Unknown

Крие Милър приближи към нея.

– Къде е Джим?

– Отиде на среща. В течение е какво става. Казах му, че ще се оправя сама и ще му се обадя, ако има някакъв проблем.

Той кимна.

– По дяволите, Дарси. Пет от стаите в мотела са били заети. Половин дузина хора можеха да загинат.

– Има ли сериозно ранени?

– Някой е пуснал сълзотворен газ във вентилационната система и всички са избягали, преди да започне пожарът.

Джаред пристъпи към тях.

– Да не би сълзотворният газ да е откраднат от запасите на полицията, началник?

– Вече проучвам въпроса.

Дарси огледа двуетажната сграда, насочвайки вниманието си към областта с най-големи поражения.

– В стаята на Моралес ли започна пожарът?

Джаред положи мръсната си ръка върху рамото й и го стисна.

– Да.

– По дяволите. – Тя сложи длан върху неговата. -Някой тук силно желае смъртта ти, шерифе.

– Не е първият. – Суровият му глас я накара да потръпне.

– Нека да си свърша работата – каза тя. – И ще видим дали най-накрая ще открием нещо, което да ни насочи към извършителя.

Тя тръгна с бърза крачка към зоната, където очевидно бе започнал пожарът.

– Откакто се разделихме, изскочиха някои неща -подхвърли, когато Джаред се изравни с нея.

– О, така ли?

– Да. Ще говорим, след като се приберем.

Те успяха да се върнат едва след полунощ. Джаред виждаше добре колко е изтощена, но беше наясно, че едва ли причината е само дългият ден. Беше взел решение да не я насилва да разговарят, да я остави тя да реши кога е готова да сподели онова, за което беше споменала. В много отношения Дарси беше самотна жена. Вмъкването му в живота й щеше да отнеме време и търпение. Последното не беше сред силните му страни, но той щеше да положи всички усилия. Не че имаше голям избор, жадуваше я толкова силно.

Докато тя пишеше предварителния доклад, той се изкъпа, после приготви студени сандвичи. Когато се пъхнаха в кревата вече минаваше два. Дарси се обърна към него и го обви с ръце и крака. Скоро и двамата потънаха в дълбок сън.

Джаред се събуди. Беше сам в леглото. Погледна часовника: още нямаше шест. Стана и излезе от спалнята. Откри я във всекидневната, сгушена върху дивана под една плюшена завивка. Гледаше някакво предаване по телевизията с изключен звук, около очите й имаше тъмни кръгове. На пода до масичката за кафе стоеше отворен кашон, пълен с най-различни вещи, включително снимки на Дарси и Даниел.

– Хей – обади се той тихо. – Може ли да ти правя компания?

Тя седна на дивана, той се настани до нея и я прегърна. Прокара пръсти през косите й, отмятайки ги от челото. Близостта й му действаше успокояващо. Когато експлозията го бе изхвърлила на паркинга, първата му мисъл беше свързана с Дарси. Представи си колко нелепо щеше да бъде, ако някакъв нещастник го беше убил, преди да успее да намери най-добрия подход към нея.

– Искаш ли да говорим? – попита тихо.

Тя извърна глава и притисна бузата си към гърдите му.

– Не знам дори откъде да започна.

– Започни откъдето искаш. – Той я целуна по челото, измъчван от страданието, което се излъчваше от нея и собствената му безпомощност да й помогне. – Може да говорим и по-късно.

– Джаред, колко женски глупости можеш да понесеш, преди да побегнеш с писъци?

– Никога не пищя, за бягане да не говорим. Хайде, изплюй камъчето.

С тих, колеблив глас тя му разказа за посещението на Милър и последвалия разговор с Надин.

– Знаех, че е била с мъж, когото познавам, но Крие... Не мога да повярвам, че не ми е казала нищичко. Нямаше да се ядосам, нито щях да се сърдя.

– Много хора водят потаен живот. И най-близките им са шокирани, когато истината излезе наяве. Ти нямаш никаква вина.

– Не мога да прогоня мисълта, че съм направила някаква ужасна глупост и именно заради това тя не се е решила да ми се довери.

– Звучи ми така, сякаш са били една-две случайни срещи. Може би е била смутена и объркана. Някаква моментна прищявка, за която после е съжалявала.

– Още една причина да ми каже, просто щяхме да се посмеем и да забравим. – Тя замълча за миг. – А и Крие... Цялата история просто е невероятна. Поради служебното си положение той е бил длъжен да разкрие връзката си с нея на федералните агенти. Щом няма какво да крие, защо не го е направил?

– Това определено е проблем. Но поне вече разполагаме с достатъчно информация, за да го принудим да даде ДНК проба.

– Познавам го от цяла вечност. Той беше първата ми любов в гимназията. Мислех, че го познавам. – Тя потръпна в ръцете му. – Доповръща ми се, когато каза, че е приел Дани за мой заместител. Толкова беше гадно.