Снежана Петрова - Unknown

В този момент Джим Ралстън се приведе напред и подпря лакти върху коленете си, стиснал бутилката с бира с две ръце.

– Крие – изръмжа глухо той.

Тонът му накара Дарси да се намръщи.

– Какво има? – сопна се полицейският началник и впери очи в другия мъж. – Не ме зяпай така, Ралстън. Ти не знаеш нищо.

Погледът на Дарси се стрелкаше напред-назад между двамата.

– Какво не знае той, Крие?

– Нищо. Абсолютно нищичко.

Тя стъпи на пода на верандата и се изправи.

– Дани ми каза – рече Джим и също стана от люлката.

– Дрън-дрън! – вбесен, Крие рязко смъкна шапката от главата си. – Това са абсолютни простотии.

– Какво ти е казала Дани?! – Дарси губеше самообладание, гласът й потрепери.

Джим не отделяше поглед от полицейския началник.

– Разследването ще се добере до лицето с мотива.

– Да ти го начукам, Ралстън – изстреля Крие в отговор, обърна се и тръгна бързо към джипа си.

– Джим, ще ми обясниш ли?...

Звънът на телефона му я прекъсна.

– Мамка му стара. Изчакай малко, Дарси. – Ралстън се отдалечи към другия край на верандата.

Тя постави бутилката с бира върху малката стъклена масичка до люлеещата се пейка и тръгна след Крие.

– Какво става тук, по дяволите?

И тогава изведнъж й проблесна. Лицето с мотив...

– Това си бил ти, нали, Крие? Ти си бил човекът, с когото Дани се е срещала.

– Не! По дяволите. – Той се извъртя и се върна обратно до началото на алеята пред къщата с пламнало лице и ярост в очите. – Не беше така.

Сърцето на Дарси препускаше бясно.

– А как беше, Крие?

Той се втренчи в нея, красивото му лице се бе опънало от напрежение.

– След като ти напусна Лъвския залив, тя се промени много... Започна да се държи по друг начин, да се облича различно, взе да си прави нови прически.

– Привличала те е.

– Не е вярно. – Той кръстоса отбранително ръце. – Ти си единствената, която желая. Няма друга жена като теб, Дарси. Помниш ли колко ни беше добре заедно? Не ми казвай, че не мислиш за това. Не можехме да се наситим един на друг.

– Господи, Крие! – Тя въздъхна нервно. – Та ние бяхме почти деца. Тийнейджъри, за Бога! У нас бушуваха хормоните... Какво друго можехме да правим в това градче?

– Само като се сетя за нещата, които вършехме заедно! С тебе прекарах най-хубавите моменти в живота си.

– Но какво общо има това с Дани, дявол да те вземе?

Двете бяха толкова различни – Дарси винаги бе търсила единствено насладата от секса, докато сестра й го бе приемала като лично и интимно преживяване, свързано задължително с емоционално обвързване.

– Тя се отби у дома една нощ. Облечена точно като теб, с твоя парфюм. Връхлетя ме като товарен влак. Все едно беше ти.

– О, Господи... – Дарси се извърна настрани, усети, че й призлява.

– Знам, че не ми вярваш. Мислиш си, че Дани не е била такава. Да, тя беше скромното, добро момиче. Но след като ти замина, нещата се промениха. Дани започна да се държи така, сякаш искаше да се превърне в теб.

Тя се изсмя насила.

– Моля те. Сестра ми беше напълно щастлива да бъде себе си.

Изведнъж Крие я сграбчи за рамото. Пръстите му се впиха в плътта, причинявайки й силна болка. Лицето му бе на сантиметри от нейното, изкривено от ярост. Дарси се дръпна и успя да се изтръгне от хватката му.

– Хей! – изрева Джим откъм верандата. – Какви ги вършиш, бе!

– Не бях единственият, който я чукаше – рече Крие пресипнало. – Защото не аз й надух корема.

Дарси го зашлеви, без напълно да осъзнава какво върши.

– Не го прави втори път – предупреди я той с нисък, глух глас, вперил в нея мрачен поглед. Отпечатъкът от ръката й върху бузата руменееше, което още повече усилваше гневното му изражение.

Стомахът на Дарси се сви от страх.

– Имало е и друг – каза настойчиво той. – Онази нощ го направихме. И после още няколко пъти. Това беше всичко. Тя нямаше нищо общо с тебе, не можеше да стъпи дори на малкия ти пръст. Забременяла е шест седмици преди смъртта си, нещата между нас бяха приключили много преди това.

– Ти си нещастник. Абсолютен задник.

– Защото не отказах на сестра ти онова, което искаше? По-добре ли ти става, когато се самозаблуждаваш?

Тя се отдръпна назад.

– Не ме гледай така. – Крие отново пристъпи към нея. – Познаваш ме. Знаеш, че не бих могъл да причиня нищо лошо на Дани.

Джим застана до нея и стисна леко лакътя й.

– Трябва да си тръгваш, началник – каза мрачно. – Иди намери шериф Камерън и му дай новата информация.

– Дарси... – Крие остана втренчен в нея дълго, след това изруга. – Ще говорим пак за това. Трябва да говорим.