Снежана Петрова - Unknown

Тя му обърна гръб и закрачи към къщата.

– Това е най-налудничавата теория, която някога съм чувала – заяви открито Триш. – Опитваш се да лепнеш убийство първа степен и палежи на едно и също лице, с толкова време между престъпленията. Вероятността за това е нищожна.

Джаред посрещна погледа й и кимна мрачно.

– Знам. Но връзките съществуват. В бележките на Кели открих, че кабинетът на гинеколога на Даниел се намира на ъгъла по диагонал срещу телефонната будка, откъдето е дошло обаждането за палежа в приюта за животни.

– Може да е случайност. – Тя се отпусна на стола до малката масичка в мотелската й стая и разтри врата си. Тъмните й очи гледаха Джаред напрегнато. – Забележи предварителното обмисляне, което е необходимо, за да се копират начините на действие на Пророка и Меркерсън.

– Поисках от библиотечните регистри справка за хората, взимали да четат документалните книги за престъпленията и на двамата. Оттам може да изскочи някое име. – Той погледна на екрана на лаптопа си файловете по делото, които Кели му бе изпратила. – От зародиша е бил извлечен ДНК материал, но нито един мъж от града, без значение на възрастта, не се е съгласил доброволно да даде проба. Никой! И няма никаква причина да бъде издадена заповед за вземане на проба от когото и да било, защото няма заподозрян. В Лъвския залив се знае всичко, но не и кой е бил в интимни връзки с ветеринарната лекарка, прекарала целия си живот тук?

– Хората не вярват, че е възможно да е бил някой местен жител, тоест виновният не може да бъде сред тях. – Тя въздъхна и взе поредното парче пица от кутията, оставена на леглото. – Малки градчета. Когато всеки знае с какво се занимава другият, те просто не могат да допуснат, че има нещо, което не им е известно.

– Говориш така, сякаш имаш личен опит.

– Самата аз съм израснала в малко градче. Някои неща никога не се променят.

– Триш, нашият човек не притежава въображение. Той не е мислил за убийство и палежи в продължение на години, както може да се очаква, защото така би изградил своя схема, свой собствен стил. Вместо това му се е наложило да се ползва от опита на някой друг, да го копира в подробности. И след като извършва планираното, постига покой. Отново се връща в предишното си аз. Забравя за това. Защото е луд, но явно лудостта не го измъчва всеки ден. Съществува нещо, което сякаш включва механизма у него.

– Значи трябва да открием кое го включва. Възможно е първия път това да е било бебето. Може би е семеен, затова и е крил в най-дълбока тайна връзката си. Ще проверя мъжете в градчето, които са били женени по онова време.

Той вдигна поглед към нея.

– Също така трябва да анализираме по периоди случилото се тук през последната година, за да открием какво евентуално би могло да е задействало извършителя на палежите, като имаме предвид, че му е било необходимо време да се научи да изработва запалителните устройства. След това можем да се опитаме да свържем това с убийството. Вече започнах да се ровя в архивите на местния вестник, които са качени в интернет.

– Хвърляме много широка мрежа. – Триш избърса устата си със салфетка.

– Инспектор Майкълс съставя списък на местни хора, които са имали някаква специална връзка или значение в живота на сестра й. – Джаред затвори лаптопа.

– Ще се наложи да помолим Милър да осигури наблюдение на най-съмнителните обекти.

Тя изсумтя.

– Струва ми се, че ще поискаме прекалено много от нашия дружелюбен полицейски началник. Не се отнесе добре, когато му споменах теорията ти.

– Нищо, ще му се наложи да свикне с нея. – Той се дръпна от масата и се изправи. – Ще се срещна с него утре, за да видя какво знае.

– Ще се връщаш ли при инспекторката?

Джаред й хвърли недоволен поглед.

– Хей – тя се ухили и вдигна ръце, – просто съм изненадана. Откакто се събра с нея, си по-различен. Отразява ти се много добре. Искрено се надявам нещата ви да потръгнат.

Той щеше да направи всичко, което зависи от него, това беше сигурно.

Тъкмо пъхаше лаптопа в едно от отделенията на работната си чанта, когато чу някакво слабо съскане. Той застина, космите на врата му настръхнаха. Подуши въздуха, погледът му се стрелна към вратата, после към вентилационната решетка на стената близо до тавана. Оттам подобно на призрачни пръсти на скелет се просмукваха тънки ивици дим. Той със замах издърпа завивката от леглото и я хвърли към Триш, кутията от пицата излетя в ъгъла на стаята.

– Какво става, Камерън? – извика партньорката му, когато от противопожарните пръскачки на тавана изведнъж заструи вода. Тя вдигна вълнената завивка над главите им, докато той трескаво хвърляше нещата си в отворената чанта.