Нора Робъртс - Заливът на въздишките

Тя нямаше желание да е воин, макар да приемаше вой­ната. Нейните оръжия бяха бързината и гъвкавостта – във водата и извън нея. И гривните, които изстрелваха сила или я блокираха.

Когато Саша се присъедини към тях, Аника си измисли извинение, за да ги остави сами. Защото се обичаха, а вре­мето между влюбени е ценно. Разходи се из къщата, запоз­на се с покоите й – стаите, поправи се.

Следвайки гласа на Райли, пристъпи в една обляна в светлина стая, в която Райли крачеше и говореше мно­го бързо по телефона на смесица от английски и италиан­ски.

— Che cazzo * 1 , Фабио! На това предложение ли му ви­каш? Две седмици минимум, най-вероятно от четири до шест. Stronzate ! * 2Не се опитвай да ме разориш! Дори от непознат ще получа по-добра оферта! Точно това ще нап­равя. О, и ще посетя майка ти, докато съм тук. Чака ни приятен разговор, защото имам много пресни спомени от вечерта в Неапол. И на теб, amico * 3 .

Тя замълча, докато отсреща не спираха да говорят. Ус­мивката й стана остра и доволна.

[* 1 По дяволите (ит.). – Б.пр.]

[* 2 Копеле! (ит.). – Б.пр.]

[* 3 Приятелю (ит.). – Б.пр.]

— Quanto ?* По-добре е, малко по-добре, но… Наистина ще ми е приятно да си поговоря с майка ти. О, толкова за две седмици? Е, това вече е приказка! Така става, ще за­държиш депозита и в двата случая. Какво казваш?

[* Колко? (ит.). – Б.пр.]

Райли отметна глава назад и се засмя.

— Скъпи, ще ти се да те стисна за топките. Четири сед­мици минимум и имаме сделка. Утре ще я вземем. И гледай да е в добро състояние, Фабио, иначе… не си забравил как ти спасих задника в Неапол, нали? Не ме карай да съжаля­вам. Ciao .

Тя затвори телефона с едно докосване и отиде при Ани­ка.

— Дай пет!

Когато Аника я изгледа недоумяващо, Райли отново се засмя.

— Не, не, това означава да допрем длани. Сключих страхотна сделка. Имаме лодка и свалих значително цената. – Тя изпъна рамене. – Наистина стиснах копелето за топките.

— Какви топки?

Райли посочи чатала й.

— Такива.

— О, ясно. Знам за тях. Но как си му стиснала топките, когато… О, това е израз.

— Започваш да схващаш. Оборудването за гмуркане го уредих лесно. За него отговаря братовчедката на Фабио, Ана Мария, договорих много ниска цена. Щях да сваля още и тази на Фабио, ако не се беше опитал да ми стисне топките пръв. Както и да е. – Тя пъхна телефона в джоба си и потри длани. – Справих се. Освен това сестрата на гаджето на една приятелка ни дава вана си срещу бен­зин и бира, ако имаме нужда от превоз. Е, къде са остана­лите?

— Саша и Бран са горе и правят магии. Мисля, че Сойер и Дойл още подготвят тренировъчната площадка в горич­ката.

— Хубаво. Ти трябва да облечеш панталон.

— Панталон?

— Да, от онези, които са дотук. – Райли потупа с длан мястото над коляното си. – С многото джобове. И потник, който можеш да напъхаш в него. Искам да поработя върху някои от движенията си, а ти си най-добрата. Ще упраж­няваме и ръкопашен бой. Но няма как да се премяташ в тази рокля, особено без бельо под нея.

— Предпочитам рокля.

— Да, но когато правиш кълбо напред или се премяташ, всичко ти се вижда.

— Всичко ми се вижда?

— Женските части, Ани. Които, за добро или за лошо, смятаме за интимни. По-нататък ще ти намерим клин – като тези за каране на велосипед. Ще го носиш под роклята.

— Клин.

— Ще се погрижим за това. Но сега отивай да се преоб­лечеш. Ще видя дали Бран може да остави Саша. Тя също трябва да тренира.

— Вече се справя по-добре.

— Да, така е – съгласи се Райли, докато изкачваха стъл­бите. – Ти си добър треньор.

— Благодаря. Обичам да помагам.

Доволна, въпреки новината, че трябва да носи клин, Аника отиде в стаята си да се преоблече и прибра косата си в дълга, тежка плитка.

Остави прозореца си отворен и макар че щеше да изле­зе, за миг се подаде навън, наслади се на въздуха, арома­тите, гледката към морето.

На тесния път долу видя хора с туристически обувки и клинове, които изкачваха стръмния хълм. Може би бяха клинове за велосипед, но тя знаеше какво е колело, а те нямаха такова.

Видя храсти и дървета, обсипани с цвят, а в далечината – хора на ивицата плаж и лодки, движещи се в синята вода.

Обичаше да плува под лодките, да гледа към сенките им и да се опитва да познае къде отиват.

Но днес видя жена, която вървеше бавно нагоре по стръмния път и буташе бебе със закръглени бузки в… хо­дилка, носилка… Детска количка! Детска количка. От двете й страни бяха окачени тежки найлонови торби, дру­га чанта изпълваше докрай малката кошница.