Нора Робъртс - Стъкленият остров

— Зависи.

— Както и да е — продължи той, сякаш тя не беше проговорила, — това е добра, стратегическа позиция.

— И преди дъждът да ни е измокрил до кости, нека ви покажа какво друго може да използвате.

Докато Бран ги водеше обратно, Саша погали успокоително Райли по ръката. Когато тя имитира как насочва пистолет в главата си и стреля, приятелката ѝ поклати глава и стисна по-силно дланта ѝ.

После и двете забързаха, щом чуха възхитения вик на Аника. Следвайки звука, свиха и се озоваха в обширно помещение на третия етаж, под половин дузина прозорци на тавана.

— Страхотно е! — Райли не се преметна пред огледалната стена като очарованата Аника, но потърка доволно ръце.

Отличният домашен фитнес имаше бамбуков под с цвят на тъмен мед и пълно оборудване. Срещу големите прозорци бяха разположени две бягащи пътеки и чифт велоергометри, легнал велосипед. В един от ъглите се набиваше на очи Ти Ар Екс — системата за тренировки при пълно съпротивление; в другия — огромен хладилник със стъклени врати, зареден с вода и енергийни напитки. Имаше и пейки за вдигане на тежести, навити на руло постелки за йога, пудовки, медицински и фитнес топки.

— О, колко ми липсваше! — промърмори Райли и тутакси свали една петкилограмова тежест от стойката.

— Тук можем да правим и калистеника, ако времето е лошо — каза Бран.

Дойл сви рамене.

— Битки се водят и в лошо време. Но… фитнеса си го бива. Хммм. Лост за набиране.

— По дяволите! — промърмори Саша и го накара да се усмихне.

— Защо не го пробваш, русокоске? Покажи ни какво можеш.

— Аз още си почивам.

— Утре тогава. Рано-рано. Ще изготвя програма за тренировките, ще включа и тежести. Но задължително тичаме навън, дори да вали. Пътеката за бягане не дава истинско усещане за земя под краката.

— Какви гладки стени! — Аника направи грациозна и съвършена стойка на ръце пред огледалото. — Харесва ми, че мога да се виждам.

— И на мен щеше да ми харесва, ако изглеждах като теб. — Райли надипли няколко пъти бицепсите си и остави тежестите. — По всяко време ли можем да го използваме, ирландецо?

— Чувствайте се като у дома си.

— Благодаря. Сигурно ще дойда да потренирам по-късно. Това е моят начин да разпусна — обърна се тя към Саша.

— Всеки си има своя. Моят е да разположа статива някъде.

— Като стана дума за стативи и картини… — Райли се обърна въпросително към Бран.

— Ще ви покажа. Но първо да ви уведомя, че зад онези врати е водната зона.

— Водна? — повтори Аника и се приземи елегантно на крака.

— Парна баня, джакузи, душ, съблекални. За жалост няма басейн.

— О, не е проблем! Морето е наблизо.

Бран се усмихна, посочи към вратата.

— На това ниво има складови помещения — каза, докато ги извеждаше от салона. — Още спални, хол.

Колко голямо е това твое семейство? — полюбопитства Сойер.

— Заедно с братовчедите? — Като се засмя, Бран спря при една врата в заоблената стена — беше от тъмно дърво и изглеждаше старинна, но нямаше нито дръжка, нито панти. — Стотина.

— Стотина ?

Смайването на Саша го накара отново да се засмее.

— Вече е късно да се отказваш, любов моя.

Постави разперена длан на вратата. Заговори на ирландски, Дойл му хвърли бърз поглед.

— За мен и моите хора, отвори се !

При тези думи и последвалия му жест по дървото премина синя мълния, засия и запулсира.

И вратата се отвори.

— Няма нужда от секретна ключалка, напречен метален прът и куче пазач — усмихна се Райли.

Бран ги подкани с жест да влязат.

Райли едва не ахна.

Това е кабинетът му, помисли си, неговата вълшебна работилница. Леговището на магьосника. Както и да го наречеш, беше очевидно какво е.

И продължаваше нагоре в кулата — което би трябвало да е физически и архитектурно невъзможно.

Но човекът беше магьосник.

На стенни етажерки бяха подредени шишета, буркани, кутии. Тя разпозна някои растения — под призрачно проблясващо осветление бокалите, ритуалните ножове, котлите и купите. Топки и копия от кристал. Книги с кожени подвързии, част от тях сигурно по на няколко века. Огледала, свещи, амулети, статуетки.

Метли, забеляза тя, кости, руни и карти таро.

И над каменното огнище — картините на Саша.

Разбира се, че ще ги държи тук, помисли си Райли. Магия в магията. Далеч от злото, сред светлината.

— Казах ти, че купих първата ти картина още преди да те срещна, преди да те познавам. — Бран прегърна Саша през раменете, докато ги разглеждаха. — Видях я в една галерия в Ню Йорк и я пожелах. Нуждаех се от нея — поправи се той. — Ти беше нарисувала моята пътека през гората, същата, която познавам така добре. Често съм се разхождал по нея, към светлината, която ти си предала толкова вярно — и реших да окача картината в апартамента си в Ню Йорк, за да ми напомня за тук. Но още тогава я донесох в Ирландия. Окачих я тук, в най-скъпото за мен място.