Нора Робъртс - Стъкленият остров

— Съгласна. Но първо трябва да си взема душ. Нямах възможност след битката.

— Вземи си го спокойно. Аз искам да се разходя около къщата. Снощи не видях почти нищо.

— Бран свири ли на пиано?

— Не знам. Защо?

— Има страхотен роял. Виенски, от средата на деветнадесети век.

— Ти май знаеш всичко.

— Може да се каже. Има също и чело, цигулки, виоли, флейти и изключителна колекция от бодрани. Сигурно може да свири на някои от инструментите.

— Не е ставало дума, ще го попитам. Ти свириш ли на нещо?

— На пиано, но отдавна не съм го правила. Бран има и зала за игри, направо ми взе ума. И библиотека, която е една малка катедрала.

— Явно си видяла повече от мен.

— Не съм правила секс.

— Така е.

Саша се обърна, когато Аника — със спуснати коси, развята рокля и боси крака — влезе в кухнята.

— Райли! — Сякаш не я беше виждала от години, Аника се втурна към нея, прегърна я силно.

— Добро утро и на теб.

— Безпокояхме се. Дойл каза да не се тревожим, защото ще се върнеш. Но ние се тревожехме. Ето че вече си тук! Добро утро.

— Как може да изглеждаш така добре толкова рано? Дори не си си изпила кафето.

— Не обичам кафе. Обичам утрините. Сойер ще поспи още малко, но вече се чувства много по-добре. Имаше достатъчно сили да се чифтоса, а и аз бях много внимателна.

— Секс. — Райли поклати глава. — Само това слушам. Разкажи ми още — не, ще ми разкажеш повече, след като си взема душа.

— Понякога обичам да съм над… отгоре — поправи се Аника. — Отгоре, когато трябва да е нежно и бавно. Тогава получавам много оргазми.

— Ясно. — Райли въздъхна. — Душът ми може да се окаже по-дълъг от планираното.

Когато Саша се засмя, а Райли излезе забързано, Аника се усмихна озадачено.

— Не разбирам. Много ли е мръсна?

— Не, тя искаше да каже… Ще ти обясня, но ми трябва още кафе.

Следващото най-хубаво нещо след горещия душ беше апетитната храна. Когато Саша — с помощта на Аника приготви закуската, тайфата вече се беше събрала в кухнята.

Райли долови аромата — бекон! — различи гласовете на приятелите си, докато слизаше по стълбите.

— Тук държа и кола — обясняваше Бран. — Можем да се поберем всички, но няма да е удобно.

— Аз съм с мотоциклет — напомни му Дойл. — И имам място за още един човек.

— Да, разбира се. Мога да уредя и ван, в случай че се наложи. А, ето я и нея — усмихна се Бран, когато Райли влезе в кухнята. — Саша ни каза, че си се излекувала и си се наспала. Хареса ли си стая?

— Да, благодаря. Избрах си една със солидно писалище и изглед към гората. Голяма къща имаш, ирландецо — отбеляза тя, докато си сипваше кафе.

— Така е. Помислих си — защо не? Когато роднините ми идват на гости, не остава празно място. Хайде да хапнем, после ще ви разведа из нея.

— Готови сме! — Сойер извади голяма чиния с яйца и пържени картофи от топлата фурна, Аника взе платото с месото и купчинката препечен хляб.

На масата, разположена уютно до дъждовния прозорец, тя бе сгънала салфетките като сърца, дървени шишове образуваха иглу, от което се спускаха миниатюрни цветчета, а на върха му имаше пъпка от бяла роза. Чаените свещи също бяха подредени под формата на сърце, в което бе поръсила розови листенца.

Бран махна с пръст и ги запали и Аника изръкопляска.

— Градината ти е много хубава на дъжда — усмихна му се тя. — Ако аз живеех в този замък край морето, нямаше да искам да си тръгна.

— Хубаво е да знам, че мога да се върна тук.

— Аника обича дъжда. — Сойер натрупа храна в чинията си. — На мен обаче ми липсва слънцето на острова.

— И аз нямам нищо против дъжда. — Саша подаде едното плато на Дойл. — Тъкмо ще имаме време да се организираме.

— Тук е Ирландия — напомни ѝ Райли. — Вали често. Но съм съгласна, че не е зле да се организираме малко. Имаш ли представа къде захвърли Нереза, Сойер?

— Никаква. Но вече не изглеждаше добре.

Докато хапваше, той ѝ предаде всичко, което бе разказал на останалите.

— Ясно. Ударили сме я по слабото място, загубила е равновесие, силата ѝ е намаляла. Това ще ни спечели известно време. Ами Малмон? Или по-точно нещото, в което се е превърнал?

— Изплъзна се — отвърна Дойл. — Сега е по-силен и по-бърз отпреди.

— Дали ще остане такъв? — зачуди се Райли. — Предполагам, че си обезопасил района, Бран.

— Правилно предполагаш.

— Значи, звездите са тук и са на сигурно място?

— Точно така. Ще ти покажа, ако искаш да се увериш сама. Знам, че си избрала стаята си заради писалището. Но има и друго място, което можеш да използваш.