Нора Робъртс: Стъкленият остров

Като не спираше да мърмори, той взе торфени блокчета от една медна кофа, подреди ги в камината, както беше правил като момче.

Не беше сложно, отне му няколко минути и ако мирисът накара сърцето му да се свие, той се престори, че не го забелязва.

— Сега, ако няма нищо друго…

Вълчицата отиде до вратата, която водеше към малък балкон.

— Пак ли ще излизаш? Господи! Тук няма стълби. — Той отиде, отвори вратата, която малко заяждаше. — Ако искаш да слезеш долу, ще трябва да скочиш.

Но тя само подуши въздуха, върна се, седна край огъня.

— Искаш вратата да остане отворена? — Тъй като бе направил същото в своята стая, едва ли можеше да я упрекне.

Понечи да излезе, но се спря.

— Аника сготви достатъчно, за да има и за теб, ако огладнееш преди закуската.

Поколеба се и остави вратата отворена, тръгна към своята стая. Когато стигна до нея, чу, че вратата ѝ се затвори.

Сега вече Саша можеше да е спокойна — всичките ѝ пилета бяха в кокошарника.

2

.

Силен глад и студ разбудиха Райли на разсъмване. От огъня бяха останали само тлеещи въглени; на терасата отвъд отворената врата трополеше дъжд.

Тя лежеше на пода пред гаснещия огън, гола, дезориентирана. Рядко спеше по време на промяната — беше прекалено разтърсваща. В редките случаи, когато го правеше, това се дължеше на пълно изтощение.

Явно ожесточената битка и преместването с помощта на компаса на Сойер я бяха изтощили достатъчно.

Схваната, трепереща от студ, тя се изправи на крака, отметна късата си кафява коса и се огледа. Умът ѝ, инстинктите ѝ работеха идеално, докато беше вълк, затова предната вечер бе избрала стаята си не само заради отличното ѝ голямо легло, а и заради писалището. Нужно ѝ бе добро работно място за проучванията ѝ.

Ала те можеха да почакат. Сега тя се нуждаеше от дрехи и — отчаяно — от храна. Причината не беше само постенето от залез до изгрев — трудно за спазване правило на нейната глутница, — но и сериозното количество енергия, която се изразходваше при промяната. От жена във вълк, от вълк в жена.

Сега тя се чувстваше отпаднала, нестабилна и благодарна, че Дойл, макар и неохотно, бе качил пътническата ѝ чанта. Зарови в нея, извади първия панталон, който ѝ попадна — износен кафяв панталон с много джобове, измъкна избелял пуловер и топли, дебели чорапи, които нейна леля ѝ бе оплела за един рожден ден.

Копнееше да си вземе душ, горещ, безкраен душ, но повече се нуждаеше от „гориво“.

Излезе от стаята, обхвана с поглед коридора, припомни си го. Още не бе видяла кухнята и не знаеше къде се намира, но заслиза по стълбите.

Помисли си, че Бран се е уредил дяволски добре с тази голяма къща на ирландския бряг. И не беше само размерът — наистина внушителен , — а също и стилът, майсторската изработка на всичко. Както и отлично подбраните мистични детайли, напомнящи за неговия произход.

В декора бяха включени келтски възли, дракони и секси феи. Хубави, ярки цветове, масивна, богата дърворезба. Въздействащо изкуство — което я подсети, че трябва да види по-конкретно две платна.

Две от картините на Саша, в които Бран бе скрил звездите с вълшебство. Тя вярваше безрезервно, че са на сигурно място, но ѝ се искаше да ги види.

Междувременно, с ръка, притисната към празния стомах, продължи да обикаля. Най-вероятно кухнята беше в задната част на къщата, затова тя се отправи натам в мътната светлина на дъждовната утрин.

Подмина обзаведен по мъжки кабинет — изобилие от кожа в шоколадови тонове, тъмнозелени стени, разкошно писалище. Още един, който я изненада със старинното си пиано, чело — тя винаги бе искала да се научи да свири на чело, — колекция от бодрани 1, флейти и цигулки. Просторна дневна, по някакъв начин успяваща да изглежда уютно, великолепна библиотека, която почти я накара да забрави за глада.

Навсякъде широки арки, блестящи подове, камини, готови да предложат топлина и светлина.

За какво са му толкова много стаи, зачуди се тя. И най-сетне откри кухнята.

Не просто кухня, въпреки типичното модерно оборудване, а просторна стая с огромни кожени дивани и фотьойли, абсурдно голям телевизор на стената. От другата страна на кухнята имаше зала за игри — маса за снукър, зареден бар, който със сигурност бе дошъл от някоя прекрасна старинна кръчма, две маси за стария вид флипер — те я впечатлиха толкова, че за миг тя отново забрави за глада си.

Би могла да живее само в тази огромна стая до края на живота си. Особено с широките ѝ стъклени врати, през които се виждаха свъсеното небе и притъмнялото море.