Нора Робъртс - Стъкленият остров

— Нас ли изобразяват? — Саша се взря в богинята пророчица.

— Това е много любопитно. Нашият ирландец има изключителни творби на изкуството, пръснати из цялата къща, но тъкмо тези неща са в тази конкретна кула.

— Заедно — допълни Аника. — Като нас. Харесва ми.

— И на мен. Това е сила — реши Райли. И много вероятно — добър късмет. Аз не бих го направила — добави тя, когато Сойер посегна към статуетката на богинята, подаваща се от водата. — Сигурно струва пет-шест милиона.

— И какво означава? — Сойер рязко отдръпна ръката си.

— Според легендата един от моите предшественици бил запленен от дамата и създал статуетката. — Бран се усмихна. — Както и да се е появила, тя се предава в семейството ми от поколения. Но твоето прозрение за групирането е любопитно, Райли. Тези тук ги подредих сам. Избрах местата им, преди да ви познавам. Но въпреки това има съответствие, нали?

— Толкова са красиви! — Следвайки примера на Сойер, Аника държеше ръцете си далеч от статуетките.

— Другото интересно е, че във втората кула съм поставил бронзова фигура на Мерлин, магьосника, и една на Дагда.

— Мерлин — ясно защо. Дагда, отново от народа Туата Де Данан — вметна Райли, — който, освен другото, е смятан за бог на времето. — Тя посочи с пръст Сойер.

— А до него съм сложил Катурикс.

— Кралят на битките — промърмори Райли и погледна към Дойл. — Наистина има съответствие.

— Имам триумвират от богини и в първата кула. Мориган, Бадб, Маха.

— Втората тройка дъщери на Ермнас. Бих искала да ги разгледам някой път.

— Когато пожелаеш — отвърна Бран.

— Колкото и да е интересно, това са просто символи. — Дойл се изправи с ръце в джобовете. — Статуетките не се бият. Не проливат кръв.

— Казва го човекът, който е прокълнат от вещица преди три века. Не очаквам статуетките да скочат и да се присъединят към нас — продължи Райли. — Но символизмът има значение, а точно сега ми се струва, че е на наша страна.

— Напълно съм съгласна. Което не означава, че утре няма да пъшкам на набиранията.

Дойл се усмихна едва-едва на Саша.

— Не означава, права си.

— Случайно да имаш меча Ескалибур? — обърна се Сойер към Бран.

— Съжалявам. Братовчед ми в Кери го притежава. Шегувам се — каза той, когато Райли ококори очи под разрошения си бретон.

— Никога не си прави шеги с Ескалибур пред археолог. Какво има на долния етаж? — Без да чака, тя заслиза по спираловидното стълбище.

Дойл чу реакцията ѝ още преди да бе стигнала до средата на стълбището. Възклицанието ѝ му заприлича на звуците, които издава една жена, когато получава оргазъм.

Чу Бран да се смее и да казва „Знаех си, че ще ти хареса“ — докато слизаше зад групата.

Книги, видя Дойл. Стотици. Старинни книги върху стигащи до самия таван лавици. Във въздуха се носеше мирис на кожени подвързии и едва доловимо — на хартия.

Върху една стойка до широко каменно огнище беше поставена дебела книга, гравираната ѝ кожена корица бе заключена. Прозорци, високи и тесни, предлагаха мека светлина и ниши за сядане между лавиците.

В средата на стаята проблясваше дълга маса за четене.

Самият той се заинтригува, когато забеляза картите.

— Книги, събирани поколения наред — обади се Бран. — За магии, фолклор, легенди, митология, история. За лечение, заклинания, билки, кристали, алхимия. Списания, мемоари, семеен фолклор. Карти, както вече забеляза Дойл, някои са много стари. Сигурно ще намериш и неща, които вече имаш — обърна се той към Райли.

Тя само поклати глава.

— Това, което имам, е нищо в сравнение с твоята библиотека. Бих могла да живея в нея. — Тя въздъхна дълбоко. — Ако тук не намеря отговори, значи, няма такива.

— Разбира се, и аз съм търсил, но нямам твоите познания. А и сега проучването е по-конкретно и фокусирано. — Той се пресегна, извади тънка книга от една лавица. — Тази е написана от мой предшественик — от страната на майка ми. В нея разказва за посещението си на Стъкления остров, за честването на новата кралица. Написано е на староирландски.

Райли пое книгата, разтвори я внимателно. Със страхопочитание.

— Мога да я преведа. Разбира се, Дойл ще се справи по-добре, защото идва от онова време.

— Не гарантирам, че историята е вярна — продължи Бран. — Но се предава в семейството.

— Ще се поровя във фолклора и митологията — каза разсеяно Райли, докато разглеждаше книгата. — Предполагам, че не може да се изнася.

— На тази стая е направена магия, за да се съхранят книгите — хартията, подвързиите. Някои са толкова стари, че ще се разпаднат, ако бъдат изнесени оттук.