Нора Робъртс - Стъкленият остров

Успокои я мисълта, че той бе разполагал с няколко века да ги изучава. Както и всичко останало.

Дойл бе добър в измислянето на стратегии и тактики — невинаги бе съгласна с него, но безспорно го биваше в това. Като обучаващ беше брутален — ала тя уважаваше подхода му. Те водеха война, и то война на невъзможно ниво, така че или се обучаваш без превземки, или умираш.

А в битките беше яростен, бърз и безстрашен. Разбира се, нали е безсмъртен, от какво да се страхува.

Не е честно, укори се тя. Човекът изпитваше болка като всички тях.

Пък и двамата не се съревноваваха. Макар че това бяха чисти глупости, призна тя, докато подреждаше нещата си. За нея почти всичко бе някакъв вид съревнование. Знаеше как да работи в екип — все пак живееше в глутница, — но предпочиташе тя да е лидерът.

Като си мислеше за изминалата нощ и какво се надява да постигне сега, тя се изкачи по витите стълби, направи си кана силно кафе. След кратко колебание взе две бели порцеланови чаши.

Ако Дойл се появеше, това щеше да спести време.

После седна на масата, в компанията на пламтящия огън и трополенето на дъжда, и се зае да чете — доколкото ѝ се удаваше — книгата, написана от предшественика на Бран.

Водеше си записки в бележника, докато превеждаше, спираше, ако трябваше да провери някоя дума или фраза в лаптопа си.

Разсеяно повдигна глава, когато вратата се отвори.

Зачуди се дали надписът „Грейтфул Дед“ 2на избелялата тениска, която Дойл носеше, е неговият начин да се шегува със своята безсмъртност, или човекът беше просто като всеки уважаващ себе си рокаджия — фен на групата.

И в двата случая под прилепналата тениска се очертаваха възхитителни мускули.

— Прапрапра и тъй нататък дядото на Бран е бил егоцентрик — поде тя. — Или може би само така изглежда. Стилът му е доста превзет и е дяволски доволен, че е бил поканен на честването. Той го нарича „раждането на нова кралица“.

— Окей. — Дойл си сипа кафе във втората чаша.

— Ти ще четеш по-бързо от мен.

— И ти се справяш добре. Освен това не виждам как пътуването на някакъв тип до Стъкления остров преди стотици години ще ни помогне тук и сега. Нали според легендата островът постоянно се мести.

— Идва и си отива, когато пожелае — цитира Райли, — носейки се сред мъглите на времето и пространството. Мнозина са търсили бреговете му, но рядко са достигали стъклената му част. Само на избраните от съдбата, на онези, чиито подвизи, дела и способности са достойни, им е позволено да преминат отвъд. — Тя потупа книгата. — Или нещо в този смисъл. Тоя тип — Боханън — има доста голямо самочувствие. Носи като дар на кралицата две птици от скъпоценни камъни — чучулига и славей. Едната да ѝ пее, докато заспи, другата да я събужда с песен. Има цял абзац за това как ги е изработил.

— И как ни помага това?

— Получаваме информация, Дойл. Той определено говори за малко дете — което означава раждане. Повечето източници подкрепят това, макар да има и теории за младо момиче, избрано като Артур — чрез изпитание или подвиг. Но този тип пише за бебето кралица Егле и нейните пазители: Селена, Луна и Арианрод.

— Това вече го знаем.

— Но сега имаме потвърждение — настоя Райли. — А поканата му е дошла от Арианрод — като келт към келт, така мисля. И той е пътувал от Слайго, край брега на Клеър. Което е тук. Плаването му не е било лесно — и това е описано с подробности. Мрачно море под пълна луна, дъра-бъра, но после става интересно.

Райли се върна няколко страници назад, побутна книгата към Дойл.

— Прочети това. На глас — подкани го тя нетърпеливо, когато той плъзна поглед по думите. — Искам да слушам.

— По дяволите! Добре тогава… „Макар че морето се вълнуваше, а луната танцуваше зад облаците, които замъгляваха светлината ѝ, не изпитвах страх. Обвих се със силата си като с плащ и поех на мое си, въображаемо пътуване, докато стелещите се около мен мъгли се сгъстяваха. За момент дори луната изчезна, а морето потрепери като изплашено. Друг на мое място би закрещял от страх или би обърнал лодката назад, но аз продължих хладнокръвно…“ Божичко!

— Да, да, знам, но продължавай.

— „Докато следвах неотклонно курса си, въпреки че водният демон беснееше…“ — Дойл направи пауза, погледна я въпросително. — Воден демон?

Райли сви рамене.

— Може да е Уахуи, макар че той е аборигенски демон, или пък Мунеане — изобразяват го като кит. Или е просто хипербола. Продължавай.

— Воден демон… — промърмори Дойл, но продължи: — През мъглите и светлините, под ярките факли и луната, които се изплъзваше от своите облаци, за да осветява пътя като фар. Ето че морето се успокои и пред мен като скъпоценен камък заблестя Стъкленият остров…