Нора Робъртс - Стъкленият остров

Райли дори не се подразни — твърде много, че трябва отново да облече роклята. Не и когато получи разрешение да проучва, да взема мостри. Малко камъни, малко пръст, малко пясък. Няколко растения, които не беше виждала никога досега.

Когато се втурна в дневната, за да се похвали на приятелите си, буквално летеше.

— Няма да повярвате какво видях! Имат кокошки, които снасят цветни яйца! Видях едно бебе дракон — възрастните предпочитат пещерите. Истинско бебе дракон — няма лъжа, няма измама!

Тя взе една бутилка, наля в чаша от съдържанието ѝ, без да се интересува какво е.

— Ами тукашната библиотека? В сравнение с нея твоята прилича на въртящата се стойка с книги в бензиностанциите, Бран. Всички книги, написани някога, на всички езици. Дори в Хогуортс няма каквото имат тук.

Тя изгълта течността, която се оказа вино.

— А обществото им? Никакви войни, не и след онова въстание в Залива на въздишките — който, между другото, се е върнал. Хората обичат работата си, каквото и да изберат. Фермерите — фермите, тъкачите — тъкането, пекарите — печенето. Ако се наложи да отрежат дърво, на негово място веднага засаждат друго. Винаги. И… Какво?

— И ние пообиколихме — осведоми я Сойер. — Аника поплува с морските хора в Залива на въздишките. Саша е направила половин милион скици. Бран се беше скатал някъде и изучаваше тукашните магии.

— Изкачихме се горе на хълма — продължи Бран, — осветихме земята в кръга.

— И Дойл беше зает. — Саша продължи да рисува.

— Така ли? С какво?

— Нищо особено.

Саша вдигна глава, прониза го с поглед.

— Добре де, добре. — Той се изправи и извади нещо от джоба си. — Сдобих се с това.

Райли се вторачи изумено в пръстена. Чистият бял камък беше инкрустиран в семпла халка. Блясъкът му нямаше нужда от украса.

— Не си падаш по показността — каза той.

— Да, така е. Но ти откъде…

— Само трябва да поискаме, помниш ли? Попитах ги дали имат бижутери и те ми извадиха около сто пръстена.

— Наложи се Саша и аз да му помогнем — обясни Аника.

— Защото му беше трудно да избере.

— За жалост нямам пари, които да вървят тук. Но те и не поискаха. Обаче…

— Дойл имаше една свирка в джоба си — направил я е като момче — продължи вместо него Аника. — Размени я за пръстена.

— Но това е… Господи, толкова е сладко!

— И става още по-сладко — усмихна се Саша. — Той помоли Бран да го гравира.

— Гравиран! — Райли грабна пръстена от ръката на Дойл, обърна го, за да види вътрешната страна на халката. — Ма Faol . — Беше неспособна да говори, защото сърцето ѝ се качи в гърлото. Можеше единствено да гледа към Дойл.

Той взе пръстена.

— Ще ми дадеш ли ръката си?

— И още как!

— Нарича се „камъкът на Стъкления остров“. Не знам какъв е всъщност.

— Скоро ще разбера. — Тя се изненада от себе си, когато усети, че очите ѝ щипят, че трябва да сдържа сълзите си. — И ще те издам на всички, ако си стиснато копеле и това е стъкло.

— Знам, че не си поплюваш, Райли. — Той го плъзна на пръста ѝ. — Вече няма мърдане!

Аника изръкопляска.

— Целуни я, Дойл! Сега трябва да я целунеш.

— Да, направи го, Дойл. — Въпреки роклята, Райли подскочи, уви крака около кръста му. — И то добре!

Той го направи много добре.

ЕПИЛОГ

Едно кралско празнуване изискваше фантазия, установи Райли. Установи още, че Аника беше неудържима, навиеше ли си нещо на русалския пръст.

Пропъди мъжете и заяви, че жените ще се обличат заедно.

— Това е специално — настоя тя, докато търпеливо закопчаваше половин милион копчета отзад на роклята на Райли. — Когато имаме специално празненство, сестрите ми и аз се приготвяме заедно. Вие сте ми сестри. — Тя притисна буза към ръката на Райли. — Толкова ще ми липсвате!

— Не плачи. — Смутена, Райли се извърна. — Ние победихме. Спасихме световете.

— И ще продължим да се виждаме. — Саша се приближи и трите се прегърнаха крепко. — Ние сме клан, забрави ли? Ще дойдем на вашия остров и Бран ще ти направи басейн, за да може да идваш при нас.

— Закълнете се!

— Клетвата на малкото пръстче. — Райли вдигна малкия си пръст. — Много сериозна клетва. — Уви го около този на Аника, Саша прибави нейния. — Готово. Обичам ви, момичета, от цялото си сърце!

— Ще ми направиш ли една услуга? — попита Аника.

Саша я целуна по бузата.

— Само трябва да поискаш.

— Много съм развълнувана заради тържеството тук, но… Може ли да си направим и наше собствено? Само ние, когато се върнем в къщата на Бран? Една вечер за нас шестимата, без тревоги и оръжия, преди да се върна в морето?