Нора Робъртс - Стъкленият остров

— Прилича на стъпка номер „две“. — Тъй като кожата ѝ още беше настръхнала, Райли се прокашля, пое си дълбоко дъх и прекоси кръга.

— От камъка… — Райли го обиколи и клекна пред него. — Някой сеща ли се как да го измъкнем?

— Посегни към него! Разбуди го! Освободи го! Само толкова знам — отвърна Саша.

Райли се изправи, отстъпи назад.

— Най-добре да го направи Дойл. Съгласни ли сте?

Думите ѝ получиха одобрително кимване от всички.

Дойл разгледа гравираното изображение. Малко по-късо и по-тънко от неговото, но красиво острие със семпла, неукрасена дръжка. Той събра цялата си вяра, убеденост, надежда и посегна към него. Докосна твърд камък.

— Не усещам нищо. Само че не съм този, който трябва да го вземе.

— Тогава Бран. Извинявай ме — каза бързо Аника.

— Няма за какво. — Дойл отстъпи назад. — Опитай ти, братко.

Бран положи ръка върху камъка, впрегна цялата си същност, за да усети нещо. Поклати глава.

— Като заключена врата е — промърмори, плъзна длан надолу, постави я върху каменната дръжка. — Или спяща сила.

— Е, значи, време ѝ е да се събуди! Може да има код или модел. Или някакъв вид заклинание. Просто трябва да го открием. Дайте ми минутка да…

Райли прокара ръка по изображението, пръстите ѝ проследиха очертанията му за някаква следа.

Камъкът потрепери, запя, звукът наподобяваше ликуване. Когато тя шокирано отдръпна ръка, държеше меча.

— Мамка му!

Тутакси се извъртя към Дойл, протегна меча към него.

— Не е мой. — Той се зачуди дали тя усеща светлината, която пулсираше около нея. — Твой е.

— И какво се очаква да…

Мечът едва не подскочи в ръката ѝ. Под свития ѝ юмрук грубата каменна дръжка започна да се променя, да става по-гладка. Острието заблестя и Райли инстинктивно го вдигна нагоре, за да предпази другарите си.

Слънцето го огря и пред изумените ѝ очи камъкът се превърна в прозрачно полирано стъкло.

— Видяхте ли това? — Сърцето ѝ затуптя по-силно, ушите ѝ звънтяха, докато сваляше меча. — Стъклен е.

— Като замъка. — Сойер се пресегна, прокара пръст по плоската част на острието. — Ти се сдоби с вълшебен стъклен меч, Райли.

— Той искри — промълви Аника. — И прави дъги.

— И съдържа сила. Усещаш ли я, Райли? — попита Бран.

— И още как! Като звездите е! Сякаш пулсира. И… наистина стои добре в ръката ми, но нека бъдем разумни. Аз не умея да въртя меч. Знам основните положения, но това е всичко. С удоволствие бих промушила Нереза с него, но ми трябват много тренировки.

Саша я сграбчи за рамото.

— Тя идва!

Дойл застана до Райли.

— Учи се бързо! — извика и изтегли меча си.

Тя дойде с орляк, превърна деня в нощ.

Райли прехвърли меча в лявата си ръка — трябваше да е много по-близо до Нереза, за да може изобщо да го използва — и извади пистолета си.

Изсипаха се от небето, изпълзяха от дърветата — тъмни, грозни създания с остри зъби и режещи нокти.

Мълнии, лъчи и куршуми прорязваха мрака. Писъци раздираха въздуха, когато светлинните бомби експлодираха.

Яхнала обезобразения от Дойл звяр, Нереза вече беше самата лудост; красотата ѝ си беше отишла, косата ѝ бе плетеница от съскащи сиви змии, хлътналите ѝ очи горяха.

Мълнията ѝ се блъсна в тази на Бран и ударната вълна повали Райли. Нещо запълзя по ботуша ѝ, тя усети парене. Преди да успее да се обърне, Аника превърна нещото в пепел. Като не спираше да стреля, Райли отново скочи на крака. Почти без да мисли, размаха меча. Създанието, което разсече, изпищя, изчезна в пламъци.

Тя изведнъж почувства прилив на сили, особена тръпка — втурна се да сече, да удря, да пронизва, проправяйки си път през един от орляците.

— Трябва да я приближа още. Мога да го направя, мога да я убия с меча. Можеш ли да ме преместиш точно зад нея?

Сойер поклати глава.

— Опитвам се да улуча звяра, но тварите ѝ го блокират. Непрекъснато извират.

Той изстреля поредния пълнител и Райли видя, че от ръката му капе кръв.

— Някой трябва да ни покрива! Трябва да…

— Сега ще умрете! — изкрещя Нереза. — Вашата сила ще ме зареди! Вие ми принадлежите! Този свят и всичко в него ще умре с вас!

Тя изстреля огнени кълба. Аника избягна първото, но второто експлодира пред нея и тя полетя във въздуха. Сойер се втурна към нея, а Саша уби едно създание, преди острото му крило да пореже лицето на Аника.

— В кръга! Примамете я в кръга! — извика Саша. — Мисля, че… Бран!

— Да, да! Силата! Ще я вкарам там.

— Оставете на мен! Какво ще ми направи? — изкрещи Дойл. — Ще ме убие? Само я дръжте далеч от Райли! — Той си проби път по-близо до кръга, успя да се обърне и срещна очите на Райли. — Това не е Малмон. Цели се в сърцето. Хайде, подгонете я към мен! Не е зле да използвате и малко магия.