Нора Робъртс - Стъкленият остров

— Имаш я. — Бран метна мълния към фланга на Нереза

— Не спирайте да я атакувате!

— Тя ще нападне Дойл. — Стиснала зъби, Райли стреля. — Веднага щом види, че е сам.

— Той не е сам — напомни ѝ Саша.

Бран скочи на един от камъните, метна шишенце със светлина. Когато то експлодира, Цербер изпищя от болка. Размаха опашка и едва не улучи Бран, който успя да отскочи невредим. Но маневрата насочи Нереза към Дойл в сърцето на каменния кръг.

— Безсмъртни! Горѝ и кървѝ!

Той се претърколи и избегна огъня, отскочи от ужасната опашка. По-близо, помисли си. Малко по-близо.

— Кучка! — извика в отговор. — Този път ще ти прережа гърлото! Меч срещу меч! Бог срещу бог!

— Ти не си бог! — Когато тя се спусна към него, Дойл замахна, но тя бързо се извърна и мечът му попадна върху хълбока на звяра. Мечът, който той бе носил от векове, се пречупи на две като играчка. — И това не е меч!

Бран метна светкавица, за да отклони вниманието ѝ и Дойл да може да извади ножа си. Докато той се извърташе, Цербер заби нокти в гърба му, повали го на земята.

Другарите му се втурнаха към кръга. Докато кръвта на безсмъртен, на пазител шуртеше по тревата, избухна светлинна бомба. Райли се строполи на земята, ушите ѝ бучаха, не можеше да диша. През дима видя как Бран с мъка се изправя на крака, чу Сойер да ругае. И зърна Дойл невъоръжен, сам.

Някъде над главата ѝ Нереза се изсмя.

— Дали главата ти ще порасне пак, безсмъртни?

Спусна се към него с вдигнат над главата меч.

Също като Бран, и Райли се надигна с усилие, знаеше, че няма да успее.

— Дойл!

Когато той извърна глава, тя видя болката в очите му, съжалението.

— Виж ѝ сметката! Дръж!

Хвърли му меча — заедно с цялата си вяра.

Той вдигна ръка, стисна дръжката. С боен вик отскочи от меча на Нереза. Прониза я със Стъкления меч право в сърцето.

Тя не изписка. Звярът под нея, всичките ѝ твари, които летяха и пълзяха наоколо, се стопиха като вода на слънцето.

Отново стана светло.

Тя се строполи в кръга, майката на лъжите, очите ѝ бяха замъглени от страх и лудост.

— Аз съм богиня! — успя да изграчи, докато косата ѝ оредяваше, а плътта ѝ се сбръчкваше.

Дойл стисна меча с две ръце.

— Ти си едно нищо! — И отново заби меча в сърцето ѝ.

Кръвта шурна черна. Пръстите ѝ се превърнаха в кости и затракаха.

— Искам… искам… — Черните ѝ очи се завъртяха в орбитите си, плътта се засвлича от лицето ѝ.

Дойл хвана Райли за ръката, когато тя докуцука до него. Огледа се наоколо, а през това време другарите им, натъртени, обгорени, кървящи, дойдоха при тях.

— Довършихме те!

Без да издаде звук, Нереза се превърна в скелет, скелетът се разпадна на пепел.

— Няма ли да се върне? — Аника се сгуши до Сойер. — Унищожихме ли я?

— Погледни — посочи Бран.

Стотиците клони на дървото се покриха със зелени листа, плодове и цветове. Във въздуха, допреди малко изпълнен от шума на битката, запяха птички, лъхна ги нежен бриз. От гората се появи кошута и започна да пасе тревата.

Камъните се възправяха сребристи и блеснали на хълма на Стъкления остров. Кралският камък носеше герба на пазителите.

— Добър отговор. — Сойер се свлече на колене. — Съжалявам. Ох!

— Дай да погледна. Ще се опитам да направя нещо — предложи Бран, — а после…

— Трябва само да поискаме — припомни си Саша. — Искам да ни върнат обратно. Ако сме изпълнили мисията си.

— Нима наистина мислиш, че те ще… О! — възкликна Райли, когато се озова заедно с другарите си в началото на пътеката. — Отлично!

Закуцукаха с гримаси от болка към двореца.

— Можем ли да поискаме да ни излекуват? — зачуди се Аника.

— Хората трябва да видят воините си. Трябва да видят какво им е струвало да се борят за светлината — обясни ѝ Дойл и я прегърна през рамо, за да я подкрепя. — Да сторят каквото е необходимо.

Жителите на острова плачеха от радост и надаваха приветствени викове, докато шестимата минаваха край тях. И това продължи по целия път до портите на двореца, където ги очакваха богините.

— Сега ние ще се погрижим за вас. — Селена пристъпи напред, извиси глас: — Тази вечер ще има празненство! Тази вечер е отредена за музика и танци, за вино, за радост. Тази вечер е сега и завинаги, това е Вечерта на пазителите!

— Ще изцапам целия под с кръвта си — промърмори Сойер.

Луна погали ранената му ръка.

— Няма. Сега елате да се погрижим за вас, да се нахраните и изкъпете, да си починете. Днес ние ще ви прислужваме.

Не беше зле да имаш богиня за прислуга. Поне не и когато това означава да се отпуснеш в пълна с гореща вода вана, която красива млада прислужница бе ароматизирала с жасмин. Или да премахнат всички болки в тялото ти, като ги намажат с лековито масло.