Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

– Това трябва да е Драган Армански.

Доктор А. Сиварнандан вдигна вежди и кимна замислено.

– Вярно е. Вие го познавате.

– Можете да му се обадите и да проверите коя съм.

– Няма нужда. Вярвам ви. Съобщиха ми, че сте играли шах с него в продължение на два часа. Въпреки това обаче не мога да обсъждам здравословното му състояние с вас без неговото съгласие.

– Което никога няма да получите от този твърдоглав проклетник. Втълпил си е, че не трябва да ме натоварва с проблемите си и че все още той носи отговорност за мен, а не обратното. Нещата стоят по следния начин – в продължение на две години мислех, че Палмгрен е мъртъв. Научих, че е жив, вчера. Ако знаех, че той… Трудно е за обяснение, но искам да знам каква е прогнозата и дали някой ден ще се възстанови напълно.

Доктор А. Сиварнандан вдигна химикалката и четливо изписа името на Лисбет Саландер в картона на Холгер Палмгрен. Помоли за регистрационния и телефонния ѝ номер.

– Окей, отсега формално сте негова приемна дъщеря. Това може и да не е съвсем по правилата, но имайки предвид, че сте първият човек, който го посещава от Коледа насам, когато тук се отби господин Армански… Срещнахте се с него и сама сте забелязали, че има проблеми с координацията и му е трудно да говори. Получил е удар.

– Знам. Аз го открих и викнах линейка.

– Аха. Тогава трябва да знаете, че е лежал в интензивното отделение три месеца. Доста дълго време е бил в безсъзнание. Пациентите често не се събуждат от подобна кома, но понякога се случва. Той очевидно не е бил готов да умре. Първо е бил преместен в отделение за страдащи от деменция хронично болни пациенти, неспособни да се грижат за себе си. Противно на очакванията започнал да проявява признаци на подобрение и е преместен в центъра за рехабилитация преди девет месеца.

– Какво го очаква в бъдеще?

Доктор А. Сиварнандан разтвори ръце.

– Разполагаш ли с кристално кълбо, което е по-добро от моето? Истината е, че нямам ни най-малка представа. Може да почине от мозъчен кръвоизлив още тази нощ. Но може и да живее сравнително нормално още двайсет години. Не знам. Може да се каже, че всичко зависи от Бог.

– Да приемем, че ще живее още двайсет години.

– Рехабилитацията му беше доста мъчителна и едва през последните няколко месеца успяхме да забележим признаци на подобрение. Преди половин година не можеше да се храни без чужда помощ. А допреди месец не беше в състояние да се изправи от количката, което освен всичко друго се дължи и на факта, че мускулите му са закърнели от дългото лежане. Сега поне може да ходи по малко сам.

– Ще се подобри ли още?

– Да. И то значително. Първата стъпка бе най-трудна. Сега забелязваме напредък с всеки изминал ден. Той загуби почти две години от живота си. След няколко месеца, през лятото, се надявам да може да се разхожда наоколо в парка.

– А що се отнася до говора му?

– Проблемът е, че инсултът е засегнал и центъра на движението, и този на речта. Той наистина доста дълго е бил жив труп. Трябваше отново да се учи да контролира тялото си и да говори. Трудно му е да си спомня кои думи да използва, и се налага да ги запаметява отново. Но това не е като да учиш едно дете да говори – той разбира значението на думите, просто не може да ги формулира. Дайте му няколко месеца и сама ще забележите, че речта му се е подобрила в сравнение с днес. Същото се отнася до чувството му за ориентация. Преди девет месеца му бе трудно да прави разлика между дясно и ляво, между нагоре и надолу в асансьора.

Лисбет Саландер кимна замислено. Размишлява две минути. Откри, че харесва д-р А. Сиварнандан с индийския му външен вид и финския акцент.

– На какво е съкращение „А“? – попита тя внезапно.

Той я погледна развеселено.

– На Андеш.

– Андеш?

– Роден съм в Шри Ланка, но са ме осиновили от Обу, когато съм бил на няколко месеца.

– Окей, Андеш. Как мога да помогна?

– Посещавайте го. Стимулирайте го интелектуално.

– Мога да идвам всеки ден.

– Не ви искам тук всеки ден. Щом ви харесва, ще трябва да очаква с нетърпение посещенията ви, а не да му омръзне от тях.

– Има ли някаква форма на специално лечение, която може да увеличи шансовете му за възстановяване? Ще платя колкото и да струва.

Той се усмихна внезапно на Лисбет Саландер, но веднага отново стана сериозен.

– Ние предлагаме точно такова лечение. Бих искал, разбира се, да разполагахме с повече ресурси и да не ни се налагаше да съкращаваме персонал, но мога да ви уверя, че той е в ръцете на изключително компетентни специалисти.