Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Веднъж и д-р Сиварнандан им бе правил компания. Изиграната партия се оказа доста странна. Холгер Палмгрен играеше с белите фигури и започна със „Сицилианска защита“, като изигра всичко правилно.

Обмисляше дълго и внимателно всеки ход. Каквито и физически увреждания да имаше вследствие на удара, интелектуалните му способности изобщо не бяха пострадали.

Докато играеха, Лисбет Саландер четеше книга на някаква странна тема – калибриране на честотите на радиотелескопи в състояние на безтегловност. Седеше на възглавница, за да ѝ е по-удобно на масата. След като Палмгрен изиграваше хода си, тя вдигаше поглед, преместваше някоя фигура, на пръв поглед съвсем необмислено, след което отново забиваше нос в книгата. Палмгрен се призна за победен на 27-ия ход. Лисбет вдигна очи и със сбърчено чело заразглежда шахматната дъска.

– Не – каза тя накрая. – Имаш шанс за реми.

Палмгрен въздъхна и пет минути се взира във фигурите. Накрая впи поглед в Лисбет Саландер.

– Докажи го.

Тя обърна дъската и започна да играе с неговите фигури. На 39-ия ход бе постигнала реми.

– Мили боже! – възкликна Сиварнандан.

– Тя е такава. Никога не играй на пари с нея – каза му Палмгрен.

Самият Сиварнандан играеше шах от малък и като тийнейджър бе заел второ място на училищния шампионат в Обу. Смяташе се за добър аматьор. Лекарят осъзна, че Лисбет Саландер е страхотен играч на шах. Тя очевидно никога не бе играла за някакъв клуб, а когато той спомена, че изиграната партия е вариант на класическата партия на Ласкер, го погледна напълно неразбиращо. Явно никога не бе чувала за Емануел Ласкер. Сиварнандан не можа да устои на изкушението да се запита дали талантът ѝ е вроден и дали не притежава и други дарби, които биха представлявали интерес за някой психолог.

Ала си замълча. Установи, че Холгер Палмгрен се чувства по-добре от когато и да било след първото ѝ посещение в Ерща.

АДВОКАТ НИЛС БЮРМАН се прибра късно вечерта. Бе прекарал четири седмици в лятната си къща край Сталархолмен. Чувстваше се обезкуражен. Не се бе случило нищо, което драстично да промени мизерния му живот. Като се изключи съобщението на русия великан, че са заинтересовани от предложението му. Щеше да му струва сто хиляди крони.

На пода под отвора за поща на вратата се бе събрала купчина пратки. Той ги вдигна и ги сложи на кухненската маса. Бе изгубил интерес към работата си и към околния свят. Едва по-късно вечерта погледът му се спря върху купчината кореспонденция. Прегледа я разсеяно.

Едно от писмата бе от Ханделсбанкен. Палмгрен отвори плика и едва не получи шок, когато откри вътре копие на банково бордеро за извършено теглене от сметката на Лисбет Саландер за сумата от 9312 крони.

Върнала се е.

Отиде до кабинета си и остави документа на бюрото. Гледа го с омерзение повече от минута, докато се опитваше да си събере мислите. После вдигна слушалката и позвъни на мобилен телефон с карта за предплатена услуга. Русият великан му отговори с лек акцент.

– Да?

– Нилс Бюрман е.

– Какво искаш?

– Върнала се е в Швеция.

От другата страна на линията настъпи кратко мълчание.

– Това е добре. Не се обаждай повече на този номер.

– Но…

– Скоро ще се свържем с теб.

С това разговорът приключи, за голямо раздразнение на Бюрман. Той изруга мислено. После отиде до бара и си наля около 300 мл бърбън „Кентъки“. Набързо пресуши чашата. „Трябва да намаля алкохола“ – помисли си. След това си наля все пак още 20 мл и се върна с чашата до работната си маса, където продължи да гледа съобщението от Ханделсбанкен.

МИРИАМ ВУ МАСАЖИРАШЕ гърба и врата на Лисбет Саландер. Размачкваше я интензивно от двайсет минути и през цялото това време Лисбет издаде само една-две въздишки на удоволствие. Масажите на Мими бяха страхотни и Лисбет се чувстваше като малко котенце, на което не му се иска нищо друго, освен да мърка и да маха с лапички.

Сподави една разочарована въздишка, когато Мими я плясна по дупето и заяви, че това ѝ стига. Продължи да лежи неподвижно още малко, надявайки се напразно, че Мими ще продължи, ала когато я чу да взема чашата си с вино, се обърна по гръб.

– Благодаря – рече тя.

– Мисля, че по цял ден седиш пред компютъра. Затова те боли гърбът.

– Само си разтегнах един мускул.

И двете лежаха голи в леглото на Мими на улица Лундагатан. Пиеха червено вино и бяха в приповдигнато настроение. След като поднови приятелството си с Мими, Лисбет сякаш не можеше да ѝ се насити. Превърна ѝ се в лош навик да ѝ звъни през ден, което бе прекалено често. Гледаше Мими и си напомняше, че не трябва да си позволява отново да се привързва. Накрая някой щеше да страда.