Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

За първи път влизаше в заведение, откакто се бе върнала, и, естествено, трябваше да се натъкне на него. Проклетият Кале Блумквист.

Не го беше виждала повече от година.

– Какво не е наред? – попита Мими.

– Нищо – отвърна Лисбет Саландер.

Продължиха да говорят. Или по-точно Мими продължи да разказва една история за някаква лесбийка, която срещнала при пътуването си до Лондон преди няколко години. Ставаше въпрос за посещение в галерия и за ужасно смешната ситуация, в която Мими изпаднала при опита си да свали въпросната дама. Лисбет кимаше от време на време, но както обикновено, изпусна същността на историята.

Установи, че Микаел Блумквист не се е променил особено. Изглеждаше невероятно добре – непринуден и спокоен, но със сериозно изражение на лицето. Микаел слушаше мъжа, който му правеше компания на масата, и кимаше през равни интервали от време. Явно разговорът бе сериозен.

Лисбет премести поглед върху приятеля на Микаел. Рус, късо подстриган мъж, няколко години по-млад от самия Блумквист, който говореше съсредоточено и явно обясняваше нещо. Не го беше виждала никога преди и нямаше ни най-малка представа кой е.

Изведнъж една компания се приближи към масата на Микаел и всички се здрависаха с него. Някаква жена го потупа по бузата и каза нещо, на което всички от компанията се разсмяха. На Микаел, изглежда, му стана неудобно, но също се разсмя.

Лисбет Саландер сбърчи вежди.

– Ти не ме слушаш – рече Мими.

– Разбира се, че те слушам.

– Не ставаш за ходене по кръчми. Предавам се. Какво ще кажеш да се приберем вкъщи и да се изчукаме?

– След малко – отвърна Лисбет.

Тя се приближи до Мими и сложи ръка на бедрото ѝ. Мими погледна надолу към партньорката си.

– Иска ми се да те целуна по устата.

– Не го прави.

– Да не би да те е страх, че хората ще те помислят за лесбийка?

– Точно в момента не искам да привличам вниманието върху себе си.

– Да се прибираме тогава.

– Не сега. Изчакай малко.

НЯМАШЕ НУЖДА да чакат дълго. Само двайсет минути след като пристигнаха, телефонът на приятеля на Микаел иззвъня. Допиха си бирите и се изправиха едновременно.

– Виж – рече Мими. – Това е Микаел Блумквист. Стана по-известен от рок звезда след аферата „Венерстрьом“.

– Така ли? – рече Лисбет.

– Не знаеш ли за това? Случи се горе-долу по същото време, когато замина за чужбина.

– Не съм чула нищо такова.

Лисбет изчака още пет минути, преди отново да се обърне към Мими.

– Искаше да ме целунеш по устата.

Мими я погледна удивено.

– Само се шегувах.

Лисбет се изправи на пръсти, приближи лицето на Мими до своето и я целуна продължително с език. Когато спряха, започнаха да ги аплодират.

– Ти си луда – рече Мими.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СЕ ПРИБРА вкъщи едва в седем часа сутринта. Издърпа напред деколтето на тениската си и го подуши. Зачуди се дали да не вземе душ, но се отказа. Вместо това хвърли дрехите си на купчина на пода и си легна. Спа до четири часа следобед. После стана от леглото и отиде да закуси в хипермаркет „Сьодерхаларна“.

Мислеше си за Микаел Блумквист и за собствената си реакция, когато внезапно бе открила, че се намират в едно и също заведение. Присъствието му я подразни, но освен това установи, че вече не изпитва болка при вида му. Той се бе превърнал в малко петънце на хоризонта, в незначителен дразнител.

В живота ѝ имаше къде-къде по-големи тревоги.

Изведнъж обаче ѝ се прииска да беше събрала смелост, за да се приближи към него и да го поздрави.

Или пък да му счупи краката. Не беше сигурна кое точно желае по-силно.

Във всеки случай в нея изведнъж се пробуди любопитство – щеше ѝ се да разбере с какво се занимава той. Свърши няколко неща следобед, прибра се в седем, включи компютъра си и стартира „Асфикция 1.3“. Иконата „МикБлум/лаптоп“ все още се намираше на сървъра в Холандия. Чукна два пъти с мишката по нея и отвори идентичното копие на твърдия диск на Микаел Блумквист. За първи път проникваше в компютъра му, откакто бе напуснала Швеция преди повече от година. С радост откри, че той все още не е качил последната версия на МакОС[32], при което „Асфикция“ би се изключила и свалянето на информация би било невъзможно. Лисбет констатира още, че трябва да пренапише програмата, така че евентуално софтуерно надграждане да не представлява проблем.

Копието на твърдия диск се бе увеличило с 6,9 гигабайта от последното ѝ влизане. Голяма част се състоеше от pdf файлове и документи, създадени с QuarkXPress[33] . Самите документи не заемаха много място, за сметка на папките със снимков материал. Те бяха огромни, въпреки че самите снимки бяха компресирани. След завръщането си на работа като отговорен редактор на „Милениум“ Микаел очевидно запазваше копие от всеки брой на вестника.