Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Мириам Ву внезапно се протегна назад през ръба на леглото и отвори чекмеджето на нощното шкафче. Извади от него малък плосък пакет, увит в опаковъчна хартия на цветя, с розетка от златиста връв, и го хвърли в ръцете на Лисбет.

– Какво е това?

– Подаръкът за рождения ти ден.

– Той е чак след месец.

– Това е за миналата година. Тогава така и не можах да те открия. Намерих го, докато опаковах багажа си при местенето.

Лисбет поседя мълчалива.

– Да го отворя ли?

– Ами, ако искаш.

Лисбет остави чашата с вино, разтърси пакета и внимателно го отвори. Вътре намери красива табакера с капак от черен и син емайл, декориран с няколко китайски знаци.

– Трябва да спреш да пушиш – рече Мириам Ву. – Но ако смяташ да продължиш, то поне можеш да държиш цигарите си в естетична опаковка.

– Благодаря – рече Лисбет. – Ти си единственият човек, който ми купува подаръци за рождения ден. Какво означават знаците?

– Откъде, за Бога, да знам? Аз не говоря китайски. Това е джунджурия, която открих на един битпазар.

– Табакерата е много красива.

– Ами, евтина дреболия. Само че изглеждаше като майсторена за теб. Виното ни свърши. Какво ще кажеш да излезем да изпием по една бира?

– Означава ли това, че трябва да станем от леглото и да се облечем?

– Страхувам се, че да. Ала какъв е смисълът да живееш в Сьодермалм, ако не посещаваш заведенията от време на време.

Лисбет въздъхна.

– Хайде – рече Мириам Ву и докосна украшението на пъпа на Лисбет. – После може отново да се върнем тук.

Лисбет отново въздъхна, стъпи с единия крак на пода и посегна към бикините си.

ДАГ СВЕНСОН СЕДЕШЕ на бюрото, което му бяха предоставили за временно ползване в един от ъглите на редакцията на „Милениум“, когато чу шум откъм ключалката на входната врата. Погледна часовника и осъзна, че е станало девет вечерта. Микаел Блумквист също се изненада, като откри, че редакцията не е пуста.

– Трудим се усърдно и така нататък. Здравей, Мике. Заровил съм се в книгата и не съм усетил как е минало времето. Какво правиш тук?

– Дойдох да взема една книга, която забравих. Добре ли върви?

– Да, не, не… Загубих три седмици в опити да открия проклетия Бьорк от Сепо. Изглежда, е отвлечен от някоя чужда разузнавателна централа. Потънал е вдън земя.

Даг сподели неволите си. Микаел издърпа един стол, седна до него и се замисли за миг.

– Пробвал ли си с лотарийния трик?

– С какво?

– Измисли си някакво име и напиши писмо, с което го уведомяваш, че е спечелил мобилен телефон с джипиес устройство или каквото там решиш. Оформи го така, че да изглежда красиво и достоверно, и го изпрати на адреса му – в този случай до пощенската му кутия. Значи, той е спечелил мобилния телефон, освен това е един от двайсетте човека, които продължават да участват в лотарията за 100 000 крони. Единственото, което трябва да направи, е да се включи в пазарно проучване за различни продукти. Проучването ще отнеме един час и ще бъде извършено от професионалист. След това… Хм.

Даг Свенсон гледаше втренчено Микаел със зяпнала уста.

– Сериозно ли говориш?

– Защо не? Изпробвал си всичко останало, а дори едно покрило се ченге би трябвало да успее да пресметне, че има доста големи шансове да спечели 100 000 крони, ако е един от двайсет избрани.

Даг Свенсон се разсмя с глас.

– Ти не си добре. Това законно ли е?

– Трудно ми е да си представя, че е незаконно да подариш мобилен телефон.

– Дяволите да те вземат, ти не си наред.

Даг Свенсон продължи да се смее. Микаел се поколеба за миг. Всъщност той се бе запътил към вкъщи и рядко ходеше по заведения, но компанията на Даг Свенсон му допадаше.

– Искаш ли да отидем да изпием по бира? – попита спонтанно.

Даг Свенсон погледна часовника.

– Защо не – отвърна той. – С удоволствие. Една бира набързо. Нека само да се обадя на Мия. Тя е навън с няколко момичета и трябва да ме прибере на път за вкъщи.

ОТИДОХА В „КВАРНЕН“ най-вече защото им бе удобно и наблизо. Даг Свенсон се подсмихваше, докато мислено съчиняваше писмото до „Бьорк, Национална служба „Полиция“, Отдел по сигурността“. Микаел погледна леко скептично развеселения си колега. Имаха късмет и получиха маса точно да входа. След това си поръчаха по една голяма високоалкохолна бира. Наведоха се един към друг и докато пиеха, разговаряха по проблема, който поглъщаше цялото свободно време на Даг Свенсон за момента.

Микаел не видя Лисбет Саландер, която стоеше на бара с Мириам Ву. Самата Лисбет пристъпи крачка назад, така че Мириам да я скрие от Микаел Блумквист. Наблюдаваше го през рамото на Мими.