Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

РАЗХОДКАТА ИМ не се оказа дълга. Русият великан веднага влезе в метростанцията на улица Биргер Ярл и си купи билет при бариерата. Застана на перона на влаковете, пътуващи в южна посока, закъдето се бе запътила и Лисбет, и се качи на влака към Нурсборг. Слезе при Слусен и се прехвърли на зелената линия към Фаршта, ала напусна метрото още при Сканстул и продължи пеш до кафене „Блумберг“ на улица Йотгатан.

Лисбет Саландер застана отвън. Огледа замислено мъжа, при когото седна блондинът. Клик . Бързо прецени, че тук има нещо гнило. Мъжът беше с наднормено тегло и доста голямо бирено коремче, но имаше слабо лице с руси мустаци. Косата му бе хваната на конска опашка. Носеше черни дънки, дънково яке и ботуши с доста висок ток. В горната част на дясната си ръка имаше татуировка, чийто мотив Лисбет не можеше да различи. На китката си носеше златна верижка и пушеше „Лъки страйк“. Погледът му бе някак отнесен, като на човек, който често е надрусан. Лисбет забеляза още, че под якето си носи жилетка без ръкави. Не можеше да я види цялата, но разбра, че мъжът е мотоциклетист.

Русият великан не си поръча нищо. Явно започна да обяснява нещо. Мъжът с дънковото яке кимаше през равни интервали от време, ала мълчеше. Лисбет си напомни някой ден да си купи микрофон за подслушване от разстояние.

Само след пет минути русият великан се изправи и напусна кафене „Блумберг“. Лисбет пристъпи няколко крачки назад, ала той дори не погледна в нейна посока. Измина четирийсет метра и сви по стълбите към улица Алхелгунгатан, приближи се до едно бяло волво и седна в него. Запали го и внимателно потегли. Лисбет точно успя да запомни регистрационния му номер, когато той изчезна зад ъгъла на следващото кръстовище.

Лисбет се обърна и бързо се върна към кафене „Блумберг“. Беше го изпуснала от поглед само за три минути, но на масата вече нямаше никого. Сви зад ъгъла и се огледа нагоре и надолу по тротоара, но не можа да види мъжа с конската опашка. След това погледна от другата страна на улицата и го зърна за миг точно когато отваряше вратата на „Макдоналдс“.

Наложи ѝ се да влезе вътре, за да го види отново. Седеше в другия край на ресторанта. Компания му правеше друг мъж с подобно облекло, който носеше жилетката си върху якето. Лисбет прочете надписа на жилетката – МК „Свавелшьо“, щампован над стилизирано мотоциклетно колело, което приличаше на келтски кръст с брадва.

Лисбет напусна ресторанта и постоя една минута на улица Йотгатан, като се колебаеше какво да прави оттук нататък. След това тръгна пеш в северна посока. Усещаше как чувството ѝ за самосъхранение обявява бойна готовност.

ЛИСБЕТ СЕ ОТБИ В „Севън–Илевън“ и напазарува за седмицата една голяма опаковка с пици „Билис“, три замразени рибни огретени, три пая с бекон, едно кило ябълки, два самуна хляб, половин килограм сирене, мляко, кафе, един стек „Марлборо лайт“ и вечерната преса. После пое по улица Свартенсгатан към площад Мусебаке и се огледа внимателно наоколо, преди да въведе кода в устройството на външната врата на сградата на улица Фискаргатан. Пъхна един от пайовете с бекон в микровълновата фурна и пийна мляко направо от опаковката. После пусна кафеварката, седна пред компютъра си, стартира програмата „Асфикция 1.3“ и влезе в огледалното копие на твърдия диск на адвокат Бюрман. През следващия половин час внимателно прегледа цялото му съдържание.

Нямаше абсолютно нищо интересно. Бюрман явно рядко използваше електронната си поща и тя намери единствено дузина кратки съобщения до или от негови познати. Нито едно от тях не бе свързано по какъвто и да било начин с нея.

Откри обаче новосъздадена папка със снимки с порнографско съдържание, което означаваше, че той продължава да проявява интерес към жени, унижавани по време на садистични игри. Технически погледнато, това не нарушаваше наложеното му от нея правило, че не трябва да общува с жени.

Лисбет отвори папката с документи, свързани с работата му като неин попечител, и прочете внимателно всички месечни отчети. Те съответстваха напълно на копията, които го бе инструктирала да изпраща до един от множеството ѝ адреси в хотмейл.

Всичко беше напълно нормално.

Може би с изключение на един малък детайл… Когато разгледа информацията за всички уърдовски документи, установи, че той обикновено създава отчетите през някой от първите дни на месеца, след което ги редактира в продължение на четири часа и ги изпраща до Агенцията за контрол на всяко двайсето число без изключение. Сега бе средата на март, а той все още не беше започнал работа върху текущия отчет. Небрежност? Зает е с друго? Крои нещо? Върху челото на Лисбет Саландер се образува бразда.