Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

колетът. Който имаше някак купешки вид, а когато тя го отвори, видя

лъскава черна кутийка, а като отвори и нея...

Тифани досега никога не беше виждала акварелни бои. Дори и не

знаеше, че толкова много цветове са могли да съществуват на едно място.

187

- О, боички, - възкликна г-жа Ъмбридж надничайки над рамото и –

Толкова са хубави. И аз имах някога, като бях момиченце. Я, тук има даже

тюркоазено. Много е скъпо то, тюркоазеното. Това е от твоя младеж, нали?

– добави тя, защото възрастните жени обичат да знаят всичко, или ако

може, още повече.

Тифани прочисти гърлото си. В нейните писма тя беше избягвала

цялата тази болезнена тема за рисуването. Той може да си е помислил, че

тя би искала да опита.

Боите в ръцете и сияеха като опитомена дъга.

- Каква хубава сутрин, - каза тя – а аз, май най-добре да се връщам у

дома...

До леденостудената река, точно над грохотния Ланкърски Водопад, беше закотвен един дънер. Баба Вихронрав и Леля Ог бяха застанали на

един голям, изгладен от водата камък посред потока и го наблюдаваха.

Дънерът гъмжеше от фийгъли. Всичките изглеждаха бодри и весели.

Макар и да ги очакваше сигурна смърт, тя обаче (нещо много важно) не

включваше нуждата да се пишат сложни думи.

- Знаете ли, никой досега не е минал този водопад жив, та да разкаже

после как е било, - спомена Леля.

- Г-н Паркинсън успя, - възрази Баба – Не помниш ли? Преди три

години беше.

- А, да, вярно че остана жив, но оттогава много заеква, - не се

предаде Леля Ог.

- Той обаче написа, за туй какво му се случи, - напомни Баба –

Нарече го „Моето падение от Водопада”. Доста интересно беше.

- Да, но никой не го е разказвал , - изтъкна Леля – Точно както казах.

- Епа оно ние нали сите сме лекинки като мънечки перца, - рече да я

успокои Голем Йън – И га задуе ветъро под препаската, оно държи чиляко

горе, тъй да наете.

- Това ще да си струва да се види, - замечта се Леля.

- Сите ли сте готови, бре? – провикна се Роб Секигоопрай – Убаво!

Че обичате ли да отвръжете въжата, бе Госпожа Ог?

Леля Ог отвърза въжето и даде на дънера начален тласък с ритник.

Той се плъзна по водата и течението го подхвана.

- У реката лодка се белей? – предложи Прост Уили, когато дънера

заускорява.

- И к’во като се белей? – не разбра Роб Секигоопрай.

- Оти не го запеем? – поясни Прост Уили.

Стените на клисурата бързо се затваряха над тях.

188

- Убаво, - склони Роб – Оно нали си е убава корабоплювателна

дейност. Ама, Уили, а дръж туй твойто сирене по-надалечко от мен. Оти не

ми харесва как ме гледа.

- Ма он си нема зъркели, бе Роб, - възрази смирено Уили

прегръщайки Хорас.

- Епа да, я що ти казуем, - каза кисело Роб.

- Ма Хорас не сакаше да те руча, бе Роб, - възкликна кротко Прост

Уили – И ти си беше цел и чистичък , га он те изплю.

- А отде разбра ти, как му е на сиренака името? – поинтересува се

Роб, когато бяла пяна почна да залива дънера.

- Он ми го каза, бе Роб.

- Тъй ли? – сви рамене Роб – Ми, убаво. Със сирене я нема как да

спорим.

Буци лед се поклащаха по реката. Леля Ог ги посочи на Баба

Вихронрав:

- От всичкия този сняг пак ще придойдат реките.

- Знам.

- Само се надявам, че може да се вярва на тези твои приказки, Есме, -

добави Леля.

- Древни приказки са те. Имат си собствен живот. Жадуват да бъдат

повторени. Как се спасява от пещера Лятото? Много древна, - отвърна

Баба Вихронрав.

- Зимеделецът обаче ще гони нашето момиче.

Баба изчака докато дънерът на фийгълите не се скри зад един завой.

И рече:

- Да, ще я гони. И, знаеш ли, почти ми става жал за него.

И така, фийгълите отплаваха за дома. Като се изключи Били Големо

чене, никой от тях не можеше да носи дори и на малко пеене, но това беше

малък проблем, в сравнение с наистина големия проблем, че изобщо не им

пукаше дали пеят в едно и също темпо, една и съща мелодия или дори

едни и същи думи. Освен това тук-таме се развихриха дребни битки, което

става всеки пък, колчем фийгъли тръгнат да се забавляват, така че звукът

отекнал посред скалите, докато дънерът се засилваше към ръба на

водопада беше нещо като:

„У реката Оуу се белееей Я че ти лодка се белей реката

лодка а моряко реката се белееей лодка лодка Ооох

песен пей са че те... КРИВЪНции!”

189

И ведно с товара си от фийгъли и музикалния си съпровод дънерът

се капична и изчезна в мъглата.

Тифани летеше над дългия китов гръб на Варовитище. Сега китът