Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

нафиркването пияни нема, и после ставаме върло люти.

- Това са музикални инструменти, - намеси се Били Големо чене, след което погледна Роланд – Мо’еш ли да свириш на некой, гусине?

- Лелите ми имат пиано, - отвърна неуверено Роланд – Но случи ли

се нещо с него, наистина ще загазя. Те ще смелят стените на пясък.

21 бел.авт.: Кооо.

193

- Мечове че са значи, - реши неохотно Роб – А некогиж да си се

тепал с некой дето да е истински, а гусине?

- Не. Исках да тренирам със стражите, но лелите ми не им

разрешиха.

- Ма ти досега меч барал ли си?

Роланд го изгледа смутено:

- Ами в последно време не особено. Строго погледнато... Ъ... изобщо

не съм, да си призная. Лелите ми казват, че...

- Ми тогаз как си трендираш? – ужаси се Роб.

- Ами, в стаята ми, разбирате ли, има едно голямо огледало, така че

мога да тренирам... ами... практически... – започна Роланд, но спря като

видя израженията им, и добави – Съжалявам. Май не съм точно такъв, какъвто търсите...

- А, тук си у грешка, - възрази морно Роб Секигоопрай – Бабаягата на

сите бабияги вика, дека ти си баш момъко. Само ти требе некой, с който да

се потепаш...

Голем Йън който винаги беше нащрек, проследи погледа на брат си

към очуканата броня в ъгъла на оръжейната.

- Опа, стана оно едно... – изръмжа той – Ма да ви ка‘ем, я па нема па

да съм колено!

Следвашият ден пак беше добър, чак докато не се превърна в малък

сгъстък чист ужас.

Тифани стана рано и запали огъня. Когато майка и слезе, тя се беше

захванала здраво с миенето на пода.

- Ъ... не трябваше ли да правиш това с някакъв вид магия, миличка? –

зачуди се майка и, която изобщо не можа да схване, кое е главното във

вещерството.

- Не Мамо, не трябва, - отговори Тифани продължавайки да търка.

- Ами тогава не можеш ли просто да махнеш с ръка и да накараш

всичката мръсотия да изхвърчи нанякъде?

- Проблемът е да накараш магията да разбере, кое е мръсотия, -

Тифани затърка едно упорито петно – Чух за една вещица от Ескроу, която

пообърка нещата и загуби цялото дюшеме, чехлите си, а насмалко и пръста

си.

Г-жа Болежкова припряно заотстъпва и измърмори нервно:

- Аз пък си мислех, че просто размахваш ръце над пода.

- То си е така, - каза Тифани – Стига да ги размахваш здраво както си

държиш парцал.

Тя свърши с пода. После почисти под мивката. Отвори всички

бюфети, изчисти ги и прибра всичко обратно. Изчисти масата, после я

обърна и я изми отдолу. Почисти дори краката и отдолу, където опираха

194

пода. Тогава г-жа Болежкова не издържа и си намери нещо дуго за

вършене, защото това тук определено не беше само заради доброто

домакинство.

Не беше, разбира се. Баба Вихронрав веднъж беше казала, че ако

искаш да вървиш с високо вдигната глава, първо трябва да стъпиш здраво

на земята. Миенето на подове, цепенето на дърва, прането, правенето на

сирене – всички тези неща те заземяват, показват ти това, което е истинско.

Можеш да им отделиш малка част от ума си, а междувременно да дадеш на

мислите си време да се наканят, да се уталожат и да се подредят.

Тя тук в безопасност ли е от Зимеделеца? А самото тук в

безопасност ли е от Зимеделеца?

Рано или късно ще трябва пак да се изправи срещу него – снежния

човек, който си мисли, че е човек, а пък има власт над лавините. Магията

би могла само да го забави за малко и да го ядоса. Никое обичайно оръжие

няма да помогне, а и необичайни май нямаше.

Аннаграма беше излязла срещу му с ярост! На Тифани и се щеше и

тя да може така да се гневи. Освен това ще трябва да се върне и да и

благодари. Е, поне най-накрая с Аннаграма всичко ще е наред. Хората я

видяха да се превръща във виещо зеленокожо чудовище. Такава вещица те

можеха да уважават. А веднъж имаш ли уважението им, имаш всичко.

И освен това ще трябва да се види с Роланд. Не знаеше какво да му

каже. Но някак-си това не беше проблем, защото и той също няма да знае

какво да и каже. Те можеха да си прекарват цели дни така, като не знаят

какво да си кажат. Сега той сигурно е в замъка. Докато чистеше долната

страна на седалката на един стол тя се чудеше, какво ли ще да прави той.

По вратата на оръжейната се тропаше. Какво да ги правиш, лели.

Вратата беше от четири слоя дъб и желязо, а те все пах тропаха.

- Няма да търпим тeзи капризи! – заяви леля Данута и тогава от

вътрешната страна на вратата се чу трясък – Ти там да не би да се биеш?