Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- Не, пиша соната за флейта! – изкрещя Роланд. Във вратата се

блъсна нещо тежко.

Леля Данута се окопити. Тя изглеждаше общо взето като мис Тик, обаче с очи предполагащи непрекъсната обиденост и уста винаги готова за

незабавно оплакване.

- Ако не ни послушаш, ще кажа на баща ти... – започна тя, но я

прекъсна рязкото отваряне на вратата.

Ръката на Роланд беше порязана, лицето му червено, от брадичката

му капеше пот, той се задъхваше. С трепереща десница той надигна меч.

Зад него, от другата страна на сивата стая, стоеше комплект много очукани

доспехи. Които обърнаха шлема си към лелите. С проскърцване и

чегъртане.

195

- Ако посмеете да безпокоите баща ми, - закани се Роланд докато те

го зяпаха втрещено – аз ще му кажа за парите взети от големия сандък в

съкровищницата. И не лъжете!

За миг, само да мигнеш можеше да го пропуснеш, на лицето на леля

Данута се изписа вина, но тя побърза да я изтрие.

- Как смееш! Твоята скъпа майка...

- Умря! – изкрещя Роланд и затръшна вратата.

Забралото на шлема се надигна и отвътре надникнаха десетина

фийгъли.

- Кривънци, кви бе’а тея картали бре? – изкоментира Голем Йън.

- Мойте лели, - представи ги мрачно Роланд – Какво е картал?22

- Оно е таквоз големо черно дърто пиле с длъжък врат дето само чека

некой да умре, - обясни Били Големо чене.

- А, значи вече сте се виждали с лелите ми, - пробляснаха очите на

Роланд – Хайде да опитаме още веднъж, а? Струва ми се, че му схванах

цаката.

От всички части на доспехите се надигнаха протести, но млъкнаха

когато Роб Секигоопрай им кресна:

- Стига! Че дадем на момъко още един шанс и толкоз. Аре сите по

местата!

Бронята се раздрънча и разпсува докато фийгълите се наместваха в

нея по постовете си, но след няколко секунди доспехите като че влязоха

във форма, хванаха един меч и се запрепъваха накъм Роланд. Той чу

разнасящи се отвътре приглушени заповеди.

Бронята замахна и посече, но с едно единствено плавно движение

той отби, стъпи встрани, развъртя собствения си меч и разсече доспехите

на половина с дрънчене отекнало из целия замък.

Горната половина се удари в стената. Долната половина само се

разклати, но остана на крака.

След няколко секунди множество малки глави се подадоха от

железните гащи.

- Туй па що беше? – каза Роб Секигоопрай – Сички ли са, ъ... цели?

Бързо преброяване установи, че броят фийгъли не включваше

половинки, макар че имаше доста натъртвания, а Прост Уили си беше

загубил окесията. Обаче много фийгъли залитаха и се удряха с ръце по

ушите. Беше се раздрънчало наистина много силно.

- Ми тоя път ич не беше зле, - похвали го някак неуверено Роб – Май

почна да го сфащаш ти помънечко тепаньето.

22 бел.прев.: В оригинала птицата не е черен лешояд, а „corbie”, което е шотрандски диалект за гарван и

даже за врана. Но на Диска птицата корби се появява веднъж в “Малки богове”, където е точно някакъм

голям и много мързелив мършояд с неопределена биологична класификация.

196

- Настина изглеждаше по-добре, нали, - Роланд се изпъчи гордо – Ще

опитаме ли още веднъж?

- Не! Сиреч... саках да речем не, - отговори Роб – Чини ми се на мене, дека за днеска стига, а?

Роланд вдигна поглед към малкото прозорче с желязната решетка

високо на стената.

- Да, по-добре да ида да видя баща ми, - продума той и посърна –

Скоро ще се стъмни. А ако не го посещавам всеки ден, той забравя кой

съм.

Когато момчето си тръгна, фийгълите се спогледаха.

- Ич не му е леко на момъко с’а, нема лабаво, - продума Роб

Секигоопрай.

- Требе да признаеш, дека он стае се по-добър, - забеляза Били

Големо Чене.

- Епа да, верно си е, не е такъв кекавелник къвто го мислех, да ама

тоя меч му е възтежичък и дорде му стане както си требе, че минат

седмици, - каза Голем Йън – Че имаме ли седмици, а, Роб?

Роб Секигоопрай сви рамене:

- Кой го ‘нае? Ма вари го печи го, че требе да бъде он Геройо и

толкоз. Големата мънечка бабаяга скоро че срещне Зимеделецо, а саминка

она нема как да го бие. Както рече бабаягата на сите бабияги: Не мо’еш

пребори приказка толкоз дърта. Она се че намери начин да се изсули, -

после той събра длани на рупор и се провикна – Аре, момци, беж да бегаме

за могилата. Нощес па че се повърнем. Оно май Герой от един път не мо’е

да се стане.

Малкото братче на Тифани беше достатъчно голямо за да иска да го

смятат за още по-голямо, което е небезопасна амбиция в оживен действащ