Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

чифлик, пълен с работни коне с големите им копита, с канали за

дезинфекция на овцете и стотици други места, където малък човек може и

да остане незабелязан докато не стане твърде късно. Но повече от всичко

друго той обичаше водата. Когато не можеш да го намериш, той

обикновено се оказваше долу при реката, за риба. Той обичаше реката, което беше малко изненадващо, защото навремето от там беше скочило да

го яде грамадно зелено чудовище. Тифани обаче го беше фраснала по

муцуната с чугунен тиган. Понеже той по това време нагъваше сладки, единственият му коментар впоследствие беше: „Тифи джас либата бум!”.

Оттогава обаче той порастна и стана умел въдичар. Днес той пак беше

отишъл за риба. Сега вече той беше научил, къде се въдят чудовищата.

Наистина големите щуки се спотайваха в дълбоки тъмни дупки, мислейки

тромавите си кръвожадни мисли докато блесната на Уентуърт не им

паднеше почти направо в устата.

197

Когато Тифани излезе да го извика, тя го завари качващ се залитайки

по пътеката откъм реката, целият разчорлен и нарамил риба като че поне

на половината от собствената му тежест.

- Виж колко е голяма! – викна той веднага щом я видя – Ейб ми каза, че ще се крие под падналата върба. Той каза, че по това време на годината

те ще кълват на каквото ще! Тя ме събори, но аз я надвих! Тя ще е поне

двайсе кила!

По-скоро към десет, помисли си Тифани, но рибата е винаги по-

тежка за този, който я е хванал.

- Браво. Хайде влизай, че ще измръзнеш, - каза тя.

- Може ли да ям нея на вечеря? Цял век мина, докато я вкарах в

мрежата! Ама тя е поне двайсе и пет кила! – похвали се Уентуърт

поклащайки се под тежестта и.

Тифани не беше толкова глупава, че да му предложи да я поноси

вместо него. Това щеше да е люта обида.

- Не. Трябва първо да се изчисти и да поседи един ден в марината, а

и за днес Мама сготви супа. Утре обаче ще ти я направя с джинджифил.

- И ще има достатъчно за всички, – въодушеви се Уентуърт – Щото

тежи поне трийсе кила!

- Като нищо, - съгласи се Тифани.

Така че като се свечери, след като рибата обра полагащото и се

възхищение от всички и излезе, че тежи дванадесет кила (след като

Тифани леко се опря на везната), тя отиде в миялнята да изчисти рибата, което е един невинен начин да се опише изтръгването или изрязването на

всичко което не е за ядене, което ако питат Тифани, трябваше да е цялата

риба. Тя не обичаше много щука, но една вещица не бива да се гнуси от

храна, особено пък от храна на аванта, а с хубав сос тя поне няма да вони

на щука.

И тогава, докато изсипваше вътрешностите в голямата кофа, тя зърна

сребрист проблясък. Добре де, нямаше как да вини Уентуърт, че толкова се

е развълнувал, че е забравил да си извади блесната.

Тя бръкна и извади покрития с тиня и люспи, но все пак съвсем

разпознаваем, сребърен кон.

Трябваше да отекне гръм. Но се чуваше само Уентуърт от другата

стая, разказващ за десети път за героичната победа над чудовищната риба-

щука. Трябваше да завие вятър. Но само леко течение разклати

пламъчетата на свещите.

Той обаче знаеше, че тя го докосна. Тя усети неговия потрес.

Тя отиде до външната врата и я отвори. Падаха съвсем редки

снежинки, но като че зарадвали се, че имат зрители, изведнъж надойдоха

още много, докато, без шум и даже без шепот, нощта побеля. Тя протегна

198

ръка навън, хвана няколко снежинки и ги разгледа отблизо. Малки ледени

личица на Тифани се стопиха от дъха и.

О да. Той я беше намерил.

Умът и изстина, но кристалните колелета на мисълта се завъртяха

със все сила.

Да замине ли на кон? ... Не, в нощ като тази далече няма да стигне.

Трябваше да задържи метлата!

Не трябваше да танцува.

Нямаше накъде да бяга. Щеше да и се наложи пак да се изправи

срещу него, лице в лице тук, и да го спре веднъж завинаги. В планината, с

тъмните и гори беше трудно да си представи безкрайна зима. Тук това

беше по-лесно и затова много по-лошо, защото внасяше зимата в нейното

сърце. Което тя усещаше как изстива.

Но за това кратко време вече беше наваляло към педя. Тя беше преди

всичко овчарска дъщеря, а чак после вещица, поне тук, така че имаше да се

свършат някои по-неотложни неща.

Тя влезе в златната топлина и светлина на кухнята и каза:

- Тате, ще трябва да се погрижим за стадото.

Глава тринадесета

Ледената корона

Това беше преди. А сега - ето какво: