Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

Той скочи от леглото, оплете се в пухения юрган, подхлъзна се на

черджето, покриващо леденостудения каменен под, удари си главата в

един шкаф и успя да запали свещ с третия отчаян опит да драсне клечка.

191

На малката масичка до леглото му имаше грамадно духало с фанфарата на

Дъртия Робинс забучена откъм работния му край.

- Имам меч, тъй да знаете, - предупреди той – И знам как да го

използвам!

- Ей, ма ти вече си утепан, бе - обади се някой откъм тавана –

Надробен на мънечки парченца у кревато си докато си нанкаше като гуцка.

Нема да се плашиш, майтапим се. Никой от нас не ти мисли злото, - някой

припряно зашепна нещо откъм мрака на полиците, след което гласът

продължи – Поправчица, повечето от нас не ти мислим злото. Ма нема да

се зориш зарад Голем Йън, он со секи е се тъй лют.

- Кои сте вие?

- Ей, ма ти си у грешка, бе мой човек, - продължи съчувствено гласът

– Глей с’а, я съм тук горе, и да ти ка’ем, съм тежко въоръжен, а ти си там

доле по бели гащета, и си една ми ти убавка цел, а па ти си мислиш, дека

ти си тоя дето пита въпросите. Та ‘наеш да се тепаш, тъй ли?

- Да!

- И че се тепаш ли, ‘начи, с върли чудовища за да спасиш големата

мънечка бабаяга? Тъй ли?

- Каква голема мънечка бабаяга?

- Ми за теб она че е Тифани.

- Искаш да кажеш Тифани Болежкова? Какво е станало с нея?

- Че си готов ли щом она се зануждае от тебе?

- Да! Разбира се! Кой си ти?

- И ‘наеш да се тепаш?

- Прочетох „Ръководство по фехтовка” от корица до корица!

След няколко секунди гласът от сенките отгоре продума:

- Епа комай налучках слабо место у тоя план...

От отсрещната страна на двора на замъка имаше оръжейна. Не че

беше нещо особено. Имаше комплект доспехи съставен от различни лошо

пасващи си части, няколко меча, една бойна секира, която той не можеше

да вдигне, и една ризниза на вид проядена от извънредно могъщи молци.

Имаше и няколко дървени мишени за трениране с меч. В момента

Фийгълте гледаха как Роланд налита с много ентусиазъм една от тях.

- Ми я викам, - изказа се Голем Йън обезкуражен от подскоците на

Роланд – Ако он не срещне друго освен дръво, дето да не го закача, мо’е па

и да мине за херой.

- Он се старае, бе - изтъкна Роб, докато Роланд опря крак в мишената

мъчейки се да измъкне заклещилия се в нея меч.

- Епа да, - провеси нос Голем Йън.

192

- Требе да признаеш, убав боен дух си има момчето, - защити го Роб, и тогава Роланд успя да измъкне меча от мишената, което задейства

нейната ръждясала пружина и дървото удари Роланд по главата.

Примигвайки момчето сведе поглед към Фийгълите. Той си ги

спомняше откакто Тифани го спаси от Кралицата на Елфите. Никой

срещал някога Нак Мак Фийгъл, не може да ги забрави, колкото и да се

опитва. Но неговите спомени бяха някак смътни. Част от времето той беше

почти полудял, друга част беше в несвяст, а и без друго беше видял

толкова много чудати неща, че беше трудно да различи истинските от

неистинските. Сега обаче той знаеше: те са реалност. Защото кой би

измислил такова нещо? Добре де, един от тях беше сирене движещо се

само, но нали никой не е съвършен.

- Какво ще трябва да направя, г-н Секигоопрай? – попита той.

Тази част отдавна притесняваше Роб Секигоопрай. Хората можеше

да схванат малко погрешно думи като „Оня свят”.

- Че требе да спасиш... една гос’жа, - заобяснява той – Не големата

мънечка бабаяга. Друга ... гос’жа. Ние мо’ем да те заведем у местото дето е

она. Оно, местото е… ми под земята, сещаш се. Она там... да го речем, дека

спи. А па ти требе само да я добараш и да я отнесеш у горнио свет, такива

ми ти неща.

- А, имате предвид както Орфео е спасил Евнифона от Преизподнята

ли? – предположи Роланд.

Роб Секигоопрай мълчаливо зяпна.

- Това е един Ефебски мит, - поясни Роланд – На вид като че

любовна история, но всъщност е метафора за ежегодното завръщане на

лятото. Тази легенда има множество версии.

Те все така зяпаха. Много е притеснително това да те зяпат фийгъли.

В това отношение те са по-зле даже от кокошките21.

- Метафора значи един вид лъжа, дето помага на ората да разберат

разни неща, - преведе Били Големо Чене, макар че това не им помогна

особено.

- Той е спечелил нейната свобода като изсвирил прекрасна музика, -

добави Роланд – Струва ми се че бяха пеани със съпровод на лютня. Или

май беше лира.

- Епа туй е само за нас, - зарадва се Прост Уили – От нас по-добри в