Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

всичките тези неща и ги сипеш в един котел, те няма да се превърнат в

човек, колкото и да им крещиш. Не може да получиш картина като излееш

куп бои в кофа. Всеки човек знаеше това.

Да но Зимеделецът не беше човек. И не знаеше...

Нито пък знаеше как свършва песничката.

Думите се въртяха ли въртяха в ума и, докато метлата си переше

нататък. По някое време се обади д-р Суетон с пискливия си самодоволен

глас и й прочете лекция за Нисшите Елементи и как човекът в

действителност бил изграден от почти всичките тях, но съдържал също

така и значителен процент наративий – основният елемент на приказките, който можел да бъде засечен само като наблюдаваш промяната в

държанието на всички останали елементи...

„ Бягаш, а? Това сега как ти харесва, овчарско момиченце? Ти го

открадна от мен. Но дане би той ли е всичко на което ти си се

надявала? ”

Гласът изникна направо от нищото точно до нея.

- Не ме интересува, коя си ти, - измърмори Тифани, твърде

премръзнала за да мисли ясно – Разкарай се...

Минаха часове. Въздухът долу беше малко по-топъл и вихрушката

не беше чак толкова свирепа, но и беше все така студено, независимо от

всичките дрехи които беше навлякла. Тифани се бореше със съня. Някои

вещици можеха да подремват на метлата, но тя не смееше да опита от

страх, че ще сънува как пада и като се събуди ще се окаже че точно това

прави, но не задълго.

Но ето, отдолу се показаха светлинки, бледо-жълти и мъждукащи.

Това сигурно беше ханът в Дверизи, важна навигационна точка.

Вещиците никога не спираха по ханове, стига да имаха някакъв

избор, защото в някои региони това можеше да е опасно, а и без друго в

повечето ханове съществуваше неудобството, че искат от теб да им

плащаш пари. Обаче г-жа Ъмбридж, съдържателката на магазинчето за

сувенири срещу хана, имаше стар обор, и беше това, което мис Тик

наричаше ДКВ, тоест Доброжелателна към Вещици. На плевнята имаше

дори вещерски знак, на място, където никой нямаше да се сети да го търси: лъжица, островърха шапка и голяма чавка, с каквато даскалите бележат

нещо написано правилно.

Никога досега наръч сено не и се беше струвал по-чудесен и скоро

Тифани се сгуши в него. От другата страна на малкия обор двете крави на

г-жа Ъмбридж поддържаха във въздуха топлинка и мирис на престояла

трева.

186

Беше тежък сън. Сънуваше как Аннаграма си сваля маската де-лукс и

открива лицето си, след което сваля и него и отдолу се показва лицето на

Баба Вихронрав...

А после: „ Струваше ли си всичко заради един танц, овчарче? Ти взе

силата ми и сега съм слаба. Светът ще замръзне. Струваше ли си това

заради един танц? ”

Тя се изправи стреснато посред тъмния като в рог обор и й се стори

че мярна във въздуха извиващо се като змия сияние. След което потъна

отново в тъмнината и засънува очите на Зимеделеца.

Глава единадесета

Дори и тюркоазено

Дрън-дран!

Тифани се надигна стреснато разпръсвайки сламки. Но това беше

само шумът от дръжка на метално ведро, дръннала по страната му. Бледа

дневна светлина се процеждаше през фугите по стените. Г-жа Ъмбридж

доеше кравите си. Като чу Тифани, тя вдигна поглед.

- А, и аз така си помислих, че някоя от моите специални дами ще да е

пристигнала нощес, - каза тя – Закуска ще искаш ли, миличка?

- Да, моля!

Тифани помогна на старицата с ведрата, помогна и да направи малко

масло, погали престарялото куче, хапна боб с припечена филийка и после...

- Май имам тук нещо за тебе, - г-жа Ъмбридж отиде до малкия щанд, който представляваше цялата пощенска служба на Дверизи – Само къде го

бях ... ах да, ето...

Тя връчи на Тифани малък вързоп писма и плосък колет, всичките

вързани с ластик и покрити с кучешки косми. Тя продължи да говори, но

Тифани почти не обърна внимание какво. Имаше там нещо, как коларят си

счупил крака, горкичкият човек, или може би не, крака си счупил конят, горкичкото животно, а една от виелиците била насъборила по пътя куп

дървета, а после снегът навял такива страшни преспи, че не можело да се

мине дори и пеша, така че, като се насъбрало всичко, пощата от и за

Варовитище се позабавила, а то и без друго поща оттам и за там почти

нямало... Но всичко това за Тифани беше като далечно бучене на насекоми, защото писмата бяха до нея – три от Роланд и едно от майка и – а също и