Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

Те погледнаха зеленото лице, гнилите зъби, вонящата коса и

грамадния сопол, всъщност направен от стъкло, и хукнаха да бягат.

- Метлата, Тифани. Метла, лети, - рече Аннаграма – Лети надалече!

Чуваш ли ме? До някъде, където е безопасно!

- Но той... горкичкият си мисли, че...

181

- Да, да, не се и съмнявам, че това е страшно важно, - прекъсна я

Аннаграма, влачейки я към стената на къщурката, където беше облегната

метлата.

После донякъде натика, донякъде преметна Тифани отгоре й и

погледна към небето. Което вече бълваше сняг като водопад.

- Той се връща! – викна рязко тя, после каза полугласно няколко

думи.

Метлата изхврърча право нагоре и се изгуби в слабата светлина

всред гъстия сняг.

Глава Десета

Завръщане у дома

Баба Вихронрав вдигна поглед от паницата с мастило, в която

мъничката Тифани изчезна в белотата на виелицата. Тя се усмихваше, но

за Баба Вихронрав това не значеше задължително, че е станало нещо

хубаво.

- Епа че ние щехме да го отнесем като куче суджук, - рече

укорително Роб Секигоопрай – Требеше да ни пуснеш да го опра’им.

- Може би. Или можеше пък той да ви замрази на блокчета, - отвърна

Баба – А и без друго по-важна работа чака Нак Мак Фийгъл. За две неща

ще потрябвате вие на вашта голяма малка бабаяга. Едното нещо е трудно, а

пък другото – много трудно.

Като чуха това фийгълите възликуваха. Бяха плъзнали навсякъде по

кухнята на Леля Ог. Някои се бяха покатерили по самата Леля Ог, а мис

Тик май се чувстваше много неудобно в тяхното обкръжение. За разлика

от мис Тик на Фийгълите рядко им се случваше сгоден случай за баня.

- Първото нещо, за което ще и потрябвате, - обясняваше им нататък

Баба – е да идете до ... Оня Свят да вземете Лятната Господарка.

Знаменателната пауза май изобщо не притесни Фийгълите.

- Епа туй го можеме, - рече снисходително Роб Секигоопрай – Епа

ние одим насекъде. И туй било ‘начи баш мъчната работа?

- И после да се върнете? – допълни Баба.

- Епа че да, - заяви твърдо Роб Секигоопрай – Нас най-вече ни

изритват!

- Много трудната част, - продължи Баба – ще е да намерите Герой.

- Че оно е леко, - възрази Роб – Сите сме се херои!

Надигнаха се възторжени възгласи.

- Тъй ли? – подпита Баба – Страх ли те е да слезеш в Оня Свят, Роб

Секигоопрай?

182

- Мене ли? Не! – Роб Секигоопрая се спогледа с братята си и се

ухили широко.

- Напиши тогава думата “конфитюр”, - Баба Вихронрав плъзна към

него молив през масата на Леля Ог и се облегна на стола си – Давай де.

Веднага. И никой да не ти помага!

Роб заотстъпва. Баба Вихронрав беше бабаягата на всички бабаяги –

това той го знаеше. Нямаше думи за нещата, които тя можеше да стори на

някакъв нещастен фийгъл. Той вдигна притеснено молива и опря острия

му край върху плота на масата. Останалите фийгъли се скупчиха около

него, но под намръщения поглед на Баба нито един не посмя дори да го

ободри.

Роб се втренчи някъде в пространството отпред, устните му

замърдаха, а по челото му потече пот.

- К-ко-ко... – продума той.

- Едно, - обяви Баба.

Роб примигна.

- Хей? Отде туй броене? – възмути се той.

- От мен, - отговори Баба. Котето Ти скочи в скута й и се сви на

кълбо.

- Кривънци, ма ти ич не си рекла дека че има броенье!

- Тъй ли? Правилата могат да се променят по всяко време! Две!

Роб надраска нещо минаващо за „К”, поколеба се, после изписа едно

„Н”, точно когато Баба каза:

- Три!

- Требе да туриш едно „о” помежду им, бе Роб, - подсказа Били

Големо Чене, изгледа непокорно Баба с ръце на кръста и добави – Я чувам, дека правилата можело да се променюват по секо време, право ли думам?

- Правилно. Пет!

Роб вмъкна едно „О” и в порив на творчество добави едно „Ф”.

- Шест и половина, - обяви Баба най-спокойно галейки котето.

- Що ма? А, кривънци, - измърмори Роб и избърса потна ръка в

препаската си.

После пак хвана молива и изписа едно „И”. Задната му черта излезе

изкривена, защото моливът му се изметна в ръцете и върхът му се счупи.

Той изръмжа и изтегли меча си.

- Осем, - каза Баба.

Разквърчаха се трески, докато Роб подостряше молива.

- Девет.

Роб надраска едно „Т” и едно „У”, очите му вече оцъклени, а бузите

му почервеняли.

- Десет.

183

Роб се изправи мирно с изражение най-вече смутено, но и донякъде

гордо, до изписаното „ КНОФИТУ”. Фийгълите възликуваха, а тези най-