Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

близо до него почнаха да му веят с препаските си.

- Единайсе!

- Що бе? Кривънци! – Роб притича пак до края на думата и надраска

едно мъничко „р”.

- Дванайсе!

- А си брой колко ти душа сака, бе гос’жа, - заяви Роб хвърляйки

молива – ма конфитюро се свърши!

Това му донесе още възторжени възгласи.

- Геройски опит, г-н Секигоопрай, - отбеляза Баба – Първото нещо, което трябва да победи героят, е своя страх. А като стане дума за битка, Нак Мак Фийгъл не знаят що значи тая дума.

- Епа верно си е, - изсумтя Роб – Оно има иляди думи, дето не им

‘наем що викат!

- Можеш ли да се биеш с дракон?

- Епа да, дай го тука! – той беше все още ядосан заради конфитюра.

- А да качиш бегом висока планина.

- Нема проблема!

- А да прочетеш цяла книга чак до края и за да спасиш своята голяма

малка бабаяга?

- О, епа да, - Роб се запъна с изражение на заклещен в ъгъл и облиза

устните си – Ма колцина че са й онея ми ти страничните джаджи? –

поинтересува се той дрезгаво.

- Стотици, - не показа милост Баба.

- Ма с думища и от двете им страни ли?

- Точно така. И бая дребни!

Роб се присви. Винаги правеше така като го притиснеха, понеже от

такава поза по-добре се скачаше на бой. Множеството фийгъли затаи дъх.

- Че го напра’им! – обяви той мрачно, стискайки юмруци.

- Добре, - каза Баба – Разбира се, че ще го направиш. Това ще е

геройство... за теб. Някой обаче трябва да слезе в Долния Свят за да

намери истинската Лятна Господарка. А това е Приказка. И преди се е

случвала. И си върви по реда си. Трябва той да влезе там в страх и ужас, както подобава на истински герой, защото повечето чудовища, които има

да победи, са тези, които той сам носи със себе си. Време е за пролет, а

зимата със снеговете си е още тук, затуй вие трябва да го намерите

веднага . Ще трябва да го намерите и да насочите стъпките му по пътя.

Пътя Надолу, Роб Секигоопрай.

- Епа да, ‘наем го ний тоя път, - кимна Роб.

- Името му е Роланд, - каза Баба – Чини ми се, че трябва да тръгвате, веднага щом се съмне..

184

Метлата хвърчеше през виелицата в мрака. Обикновено метлите

отиват там, където искат вещиците, така че Тифани се беше проснала

върху нея мъчейки се да не премръзне до смърт, с надеждата, че тя ще я

заведе у дома.

Не можеше да види нищо освен тъмнината и профучаващия покрай

нея сняг, биещ в очите и, затова тя беше прилепила върху пръта, силно

нахлупила шапката и насочила я напред за по-добра обтекаемост. Но все

пак снежинките я удряха все едно бяха камъни и се трупаха по метлата.

През някоя друга минута и се налагаше да разтвъсква ръце та да не се

заледи.

Тя чу рева на водопада отдолу и усети внезапно отворилата се под

нея дълбочина, когато метлата се понесе над равнините и се заснишава.

Беше премръзнала чак до костите си.

Не можеше да се бори със Зимеделеца, не и така, както се беше била

с него Аннаграма. О, можеше да крои планове и да си ляга твърдо решена, но когато го видя...

... желязо колкото да изковеш пирон ... Тези думи се бяха заковали в

главата й по време на полета и тя си спомни старото стихче, което беше

чула преди години, когато бродещите учители бяха дошли в селото. Като

че всеки го знаеше:

„Желязо колкото да изковеш пирон,

Вар, колкото да белосаш стена,

Вода, колкото да удавиш куче,

Сяра, колкото да изгониш бълхите,

Отрова, колкото да убиеш крава,

Поташ, колкото да изпереш риза,

Злато, колкото да купиш бобче,

Сребро, колкото да посребриш кърфица,

Олово, колкото за баласт на птица,

Фосфор, колкото да осветиш цял град,”

И така нататък и така нататък...

Беше от оня вид безсмислени песнички, които изобщо не си споняш

някога да си учила, но кой знае как я знаеш. Момиченцата скачаха по нея

на ластик, дечицата брояха по нея за да видят кой ще жми. А един ден един

странстващ учител, който като всички други си изкарваше с уроци яйцата, пресните зеленчуци и чистите дрехи втора употреба, бе открил, че в

преподаването на интересни неща има повече ядене отколкото в

преподаването на полезни. И така той разправяше, как веднъж някакви

магьосници с помощта на изкусно вълшебство проучили точно от какви

неща е направен човекът. То излязло най-вече вода, но имало също и

желязо, сяра, сажда и по щипка от почти всичко останало, дори и съвсем

185

мъничко злато, но всичкото някак-си смесено. На Тифани това и се видя

общо взето смислено. Но в едно нещо тя беше сигурна: Ако вземеш