Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- Е, това е добре, - каза само тя.

- Но пък много бедни морячета потънали, - продължи жената –

Ударили в мъглата някакъв айсберг. Грамадна плаваща планина от лед и

тя, казват, приличала на жена. Какво ще кажете за това?

- Аз да ви кажа, - намеси се подсмихвайки се един мъж – че ако са

били много дълго в открито море, каквото ще да е, все на жена ще им мяза.

Жената го изгледа накриво.

- А да е казал случайно дали тя... да не би тя случайно да е приличала

на, нали знаете... на някого? – разтревожи се Тифани мъчейки се да звучи

безгрижно.

- То зависи къде са я гледали... – започна весело мъжът.

- Да вземеш да си изпереш мозъка със сапун, - сръга го ядно в

ребрата жената.

- Ъ, не, госпожице, - поправи се той свеждайки очи – Каза само, че

главата и била цялата ос... покрита с аки от чайки, госпожице.

Този път Тифани се помъчи да не звучи твърде облекчено. Тя

погледна пак трепкащите на вятъра хартишки, и отново жената, която се

опитваше да скрие зад гърба си нещо можещо да е и прясна молба.

- Вие в тези неща вярвате ли, г-жо Каруцарова?

Жената изведнъж много се смути.

- О не, госпожице, разбира се че не. То аз просто... ами, нали знаете...

Така се чувстваш по-добре, завърши на ум Тифани. Това е нещо, което можеш да направиш, когато вече не ти ое останало нищо друго. И

кой знае, може пък да вземе да се получи. Да, знам. Това е...

Ръката и сърбеше. И сега тя се усети, че беше засърбяла вече от

известно време.

- Така значи? – промърмори полугласно тя – Посмя, а?

- Добре ли сте, госпожице? – обезпокои се мъжът.

Тифани не му обърна внимание. Зададе се един ездач, а снегът го

следваше, вихрейки се и ширейки се след него като плащ, беззвучен като

желание, гъст като мъгла. Без да отмества поглед от него Тифани бръкна в

джоба си и извади малката корнукопия. Ха!

Тя закрачи напред.

Зимеделецът слезе от снежно-белия си кон, когато се изравни със

старата къщурка. Тифани с разтуптяно сърце спря на пет-шест метра от

него.

- Господарке моя, - приветства я с поклон Зимеделецът.

Той изглеждаше... по-добре и попорастнал.

178

- Предупреждавам те! Държа Корнукопия и не се боя да я използвам!

– заяви Тифани.

Но нещо я разколебаваше. Той изглеждаше почти като човек, като не

се брои замръзналата му чудата усмивка.

- Как ме намери? – попита тя.

- Заради теб аз се учих, - похвали се фигурата – Научих се да търся.

Аз съм човек!

Нима? В устата обаче не изглежда като хората, отбеляза Третият

Акъл. Отвътре тя е бледа, като сняг. Това тук не е момче. Това тук само си

мисли че е такова.

Някоя голяма тиква, подкани я Вторият Акъл. По това време на

годината те нали са такива корави. Стреляй де!

Самата Тифани, тази отвън, тази която можеше да усеща въздуха по

лицето си, помисли: Не мога просто да го застрелям! Той не ми прави

нищо, само разговаря с мен. Цялата вина за това е моя!

Той иска зима, която да не свършва, - изтъкна Третият Акъл. Всички

които познаваш, ще умрат!

Тя беше сигурна, че очите на Зимеделеца могат да четат направо ума

и.

Лятото убива зимата, настояваше Третият Акъл. Това му е работата!

Но не и по този начин, възрази наум Тифани. Знам, че не бива да е

така! На усет е неправилно. Не е точната... приказка. Царят на зимата не

може да бъде убит от някаква си хвърчаща тиква!

Зимеделецът я наблюдаваше внимателно. Хиляди снежинки с образа

на Тифани се вихреха около него.

- Да завършим Танца? - покани я той – Аз съм човек, също като теб!

– той протегна ръка.

- Знаеш ли какво е да си човек? – опъна му се Тифани.

- Да! Лесно е! Желязо, колкото да изковеш пирон! – отговори с

готовност Зимеделецът и просия, сякаш беше успял да направи сложен

фокус – А сега, моля те, да танцуваме...

Той пристъпи напред. Тифани отстъпи.

Ако се хванеш на танца сега, предупреди я Третият и Акъл, това ще

бъде краят. Ти ще си повярваш и ще се довериш на звездата си, а пък на

големите трепкащи неща на хиляди мили оттук в небето изобщо няма да

им пука, дали ще трепкат над нескончаем сняг.

- Аз... не съм готова, - измънка Тифани, тихо-тихо, почти като да го

прошепне.

- Но времено минава, - настояваше Зимеделецът – Аз съм човек, знам

ги тези неща. Ти не си ли богиня в човешки образ?

Погледът му се заби в нея.

179

Не, не съм, помисли си тя. Винаги ще бъда просто... Тифани

Болежкова.

Зимеделецът пристъпи по-наблизо, със все така протегната ръка.