Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- О, да. Хубава работа беше, ако не се броят писъците, - заспомня си

Аноя, след което добави горчиво – Ха! А богът на бурите постоянно ми

валеше по лавата. Това са то мъжете, муцинка. Само да се обърнеш и ти

валят по лавата.

- И гледат акварели, - включи се Тифани.

Очите на Аноя се присвиха:

- Акварелите на някоя друга ли?

- Да!

- Мъже! Всичките са все същите, - каза Аноя – Ако ми послушаш

съвета, муцинка, вземи му покажи на наш Зимеделчо вратата. Какъвто е

елементарен, сиреч нали е само природен елемент.

Тифани погледна объркано към вратата.

- Изритай го поживо поздраво, муцинка, - разгърна мисълта си Аноя

– изхвърли му партакешите и смени бравата. Пък нека става целогодишно

лято, както е в топлите страни. Всичко да е в лозя и лиани, как ти се

струва? На всяко дърво кокосови орехи! Ха, аз като бях още в играта с

вулканите, направо се бях заринала в манго. Кажи сбогом на сняг, мъгли и

киша. В теб ли е вече джаджата?

- Каква джаджа? – обезпокои се Тифани.

- Ще дойде, нямай грижа, - увери я Аноя – Чух, че може и да видиш

малко зор да... Ох, чувам тропане, трябва да отлитам, ама ти споко, муцинка, аз на него няма да му кажа къде си...

Тя изчезна. И пушекът също.

Не знаейки какво друго да стори, Тифани си сипа от манджата и

започна да яде. И така... значи сега тя може да вижда богове? И те знаят за

нея? И всички напират да и дават съвети.

Не е на добре това да привличаш вниманието на висшестоящите, беше казвал баща и.

Но пък си беше впечатляващо. Влюбен в нея, а? И е разправял това

на всички? Но пък той всъщност не е бог като хората, а само някаква си

природна стихия. Абе изобщо, гола вода и въздух под налягане!

Но дори и така да е, все пак... гледай ти. Подир някои търчат ли

търчат природни стихии! Точно така! Това да не ви е ала-бала? Ако някои

17 бел.прев.: Ако на някого богинята Аноя е заприличала смътно по нещо на Прелест-Хубавинка

Миличкова, любимата на изигралия не малка роля в кариерата на богинята Аноя Олян фон Ментелик, то

приликата може и да не е случайна. Големът Ангамарад си спомняше за една древна вулканична богиня, която приличала някак на Госпожица Миличкова и която имала отношения с бога на бурите точно като

описаните тук. Но кой знае, може и да е само съвпадение.

149

хора са толкова смотани, че да танцуват с момичета, коварно рисуващи

акварели за да навлекат на честните мъже Зла Съдба, добре тогава, някои

други пък могат да се държат надменно с някои, които са почти богове. Тя

би могла да спомене това в някое писмо, само че, естествено, няма да вземе

да му пише точно пък сега . Ха!

А на няколко мили от там Старата Майчица Чернокачулкова, правеща си сама сапун от животински мазнини и поташ, добит, точно така, от растителна пепел, усети как някой и изтръгва сапуна от ръката, точно

когато се канеше да накисне малко бельо в горещата вода. А освен това

водата в коритото стана на лед.

Понеже беше вещица, тя незабавно каза:

- Ей, тук има странен крадец!

А Зимеделецът каза:

- Поташ, колкото да направиш човек!

Глава Осма

Рогът на изобилието

Тази нощ, след като Леля Ог си легна, Тифани се изкъпа, както си

беше наумила. Което не беше проста работа. Първо, трябваше да се вземе

тенекиената вана закачена на куката зад на клозета, който беше чак в

дъното на градината, и да се довлече през тъмната мразовита нощ до

почетното си място пред огъня. После трябваше да се сложат котлите с

вода на огъня в огнището и на черната кухненска печка, а осигуряването

дори и на две педи топла вода си беше зор. След това всичката вода

трябваше да бъде излята в мивката, а ваната оставена в ъгъла, в готовност

да бъде изнесена навън сутринта. А щом като и без друго ти се налага да

правиш всичко това, разбира се, че ще изтъркаш всеки милиметър.

Тифани този път направи и още нещо: Тя написа на едно картонче

„МОЛЯ, НЕ БЕЗПОКОЙТЕ!!” и го заклещи на фенера висящ от тавана на

стаята, така че да може да се прочете само от горе. Не че беше сигурна, че

това ще отпъди по-любопитните богове, но като го направи, се почувства

по-добре.

Тази нощ тя спа без сънища. Сутринта снегът беше покрил преспите

с още една ръка, а две от внучетата на Леля Ог правеха снежен човек на

моравата. След малко минаха да искат морков за носа и два въглена за очи.

Леля я взе до отдалеченото селце Резена, където за хората винаги