Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

стомах. Тя слезе и намери гювеча в пещта. Ухаеше приятно. Само най-

хубавото за нашето мило Мамче.

Тя дръпна чекмеджето с приборите да си вземе лъжица. Чекмеджето

заяде. Тя го заразтръска, задърпа, и поруга малко, но чекмеджето не се

отклещи.

- Давай, не спирай, само така, - обади се зад нея един глас – Направо

гледаш как ще стане чудо. Ама да не вземеш случайно да проявиш разум, да бръкнеш с пръсти в цепката и внимателно да освободиш каквото се е

заклещило. Не, не. Тропай и псувай, това е начинът!

Тифани се обърна.

146

До

кухненската

маса

беше

застанала

кльощава

жена

с

многострадален вид. Носеше нещо като чаршаф увит около нея и пушеше

цигара. Тифани досега не беше виждала жена да пуши цигара, особено пък

цигара горяща с мазно-червен пламък и хвърляща искри.

- Коя си ти и какво търсиш в кухнята на Г-жа Ог? – попита остро

Тифани.

Сега беше ред и на жената да се изненада.

- Ама ти можеш да ме чуваш? – възкликна тя – И да ме виждаш?

- Да! – ядоса се Тифани – И тук е хигиенична зона за приготвяне на

храна, тъй да знаеш!

- Но ти не трябваше да можеш да ме виждаш!

- Е, сега гледам право в теб!

- Чакай малко, - жената се намръщи – Ти май не си само човек, нали...? – тя за миг някак странно поприжумя и после каза – Я, ама ти си

тя . Познах, нали? Новата Лято?

- Остави мен, а ти коя си? – настоя Тифани – А онова беше само един

танц!

- Аноя, Богиня на Нещата Заклещили се в Чекмеджета, - представи се

жената – Приятно ми беше да се запознаем.

Тя пафна още веднъж с цигарата и се разхвърчаха още искри. Някои

се посипаха по пода, но май не причиниха никакви щети.

- И само за това има цяла богиня? – изуми се Тифани.

- Е, още намирам загубени тирбушони и неща търкулнали се под

мебелировката, - каза небрежно Аноя – Понякога разни неща се забутват и

под възглавници на канапета и дивани. Искат да поема и запецнали

ципове, но за това още се колебая. Най-вече обаче се богоявявам всеки път, когато хората заразтръскат заялите си чекмеджета призовавайки боговете,

- тя пафна с цигарата си – Чайче да ти се намира?

- Но аз никого не съм призовавала!

147

- Напротив, - не се съгласи Аноя и цигарата и хвърли нови искри –

Ти кълнеше. А рано или късно всяка клетва става молитва, - тя махна с

ръката, с което не държеше цигара и нещо в чекмеждето издрънча –

Готово. Беше яйцерезачката. Всеки си има такава, макар че никой не знае

защо. Някой изобщо някога купувал ли си е съзнателно яйцерезачка?

Съмнявам се.

Тифани изпробва чекмеджето. То излезе леко.

- А с чая какво стана? – напомни Аноя и седна.

Тифани постави вода да се грее и попита:

- Значи знаеш за мен?

- О, да, - отвърна Аноя – Много време мина, откакто за последно

някой бог се е влюбвал в смъртна. Всички си умират да видят, как ще

свърши.

- Влюбил се?

- О, да.

- И да не искаш да кажеш, че боговете ме гледат?

- Ами че разбира се, - потвърди Аноя – Повечето от по-големите

клечки тея дни и без друго си нямат работа! Мен обаче ме притискат да се

оправям с ципове, нали, а ръцете ми в това скапано време ще станат на

нищо!

Тифани вдигна поглед към тавана, вече целия задимен.

- И през цялото ли време гледат? – попита разтревожено тя.

- Както чувам, ти си привлякла повече зрителски интерес и от

войната в Клачистан, а имай предвид, че тя е доста популярна, - Аноя

протегна зачервените си ръце – Виж на какво са заприличали. Ама на

някой да не би да му пука случайно?

- Даже когато ... се къпя ли? – поиска да знае Тифани.

Богинята се изсмя гадничко:

- Да. И да знаеш, те и в тъмното виждат. Най-добре да не мислиш за

тях.

Тифани пак вдигна поглед към тавана. А така и се беше искало да си

вземе баня тази вечер.

- Ще се опитам, - каза тя мрачно и добави – А... трудно ли е то, да си

богиня?

- И хубави дни се случват, - отвърна Аноя, изправи се, подхвана за

лакътя ръката с цигарата с другата си ръка, придърпа горящата и мятаща

искри дяволия по-близо до лицето си, дръпна рязко, вдигна глава и избълва

облак дим, който се присъедини към мътилката под тавана. По пода пак

148

заваляха искри – То аз не съм чак толкова отдавна в тоя бизнес с

чекмеджетата. На времето бях вулканична богиня.17

- Наистина ли? – рече Тифани – Никога нямаше да се сетя.