Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- А една жена ми дойде с едно болно прасе!

- А ти какво направи?

- Казах и, че с прасета не се занимавам! Но тя като се разрева, та аз се

пробвах с Универсалния Нострум на Гръмтрясов.

- Използвала си това върху прасе? – шокира се Тифани.

- Добре де, нали свинската вещица ползва магия, така че защо пък и

аз да не... – заоправдава се Аннаграма.

- Тя обаче знае, какво върши работа! – сряза я Тифани.

152

- Нищо му нямаше, като го свалих от дървото! И тя нямаше защо да

ми оревава орталъка заради такава дреболия! И съм сигурна, че четината

му пак ще порастне! Като му дойде времето!

- Прасето да не беше едно такова петнисто? – подпита Тифани – А

жената кривогледа ли беше?

- Да! Струва ми се де! Има ли значение?

- Г-жа Тъпкачева е много привързана към това прасе, - каза

укорително Тифани – Тя го води до къщурката горе-долу веднъж

седмично. Най-често е само разстроен стомах. Тя го храни прекалено

много.

- Така ли било? Значи следващия път няма да и отворя вратата, -

заяви твърдо Аннаграма.

- Не, пусни я. В интерес на истината, тя идва просто защото е

самотна и си умира да си побъбри.

- Е, аз пък си мислех, че имам и по-добри начини да си оползотворя

времето от това да слушам някаква си дъртофелница, която просто иска да

си бъбри, - рече възмутено Аннаграма.

Тифани се вгледа в нея. Откъде да започнеш, освен да заблъскаш

главата на това момиче в масата докато мозъкът и не проработи?

- Слушай много внимателно, - каза тя – Имах предвид не само мен, но и нея. Нямаш по-добър начин да си оползотвориш времето от това да

слушаш старици искащи да си побъбрят. Всички разказват какво ли не на

вещиците. Така че ти изслушваш всички и си мълчиш, а мислиш, какво ти

казват и как ти го казват и наблюдаваш очите им... То е нещо като огромен

пъзел, но ти си единствената, която вижда всичките парчета. Ще знаеш, какво те искат да знаеш, какво не искат да узнаеш, и дори каквото си

мислят, че никой не знае. Ето защо обикаляме къщите. Ето защо и ти ще

обикаляш къщите, докато не станеш част от живота им.

- И всичко това само за малко власт над сбирщина селяндури ли?

Тифани рязко се извърна и ритна един стол толкова силно, че счупи

крачето му. Аннаграма припряно отскочи.

- Защо направи това?

- Нали си умна: сети се де!

- Ох, бях забравила... баща ти беше овчар...

- Добре! Спомни си!

Тифани се поколеба. В ума и нахлу увереност, армаган от Третия и

Акъл. Изведнъж тя разбра Аннаграма.

- Ами твоят баща? – попита тя.

- Какво? – Аннаграма инстинктивно се изпъчи – О, той има няколко

чифлика...

- Лъжеш!

153

- Добре де, може би щеше да е по-добре да си кажа, че е фермер... –

понечи да се поправи Аннаграма и нервността вече и личеше.

- Лъжеш!

Аннаграма заотстъпва:

- Как смееш да ми говориш с този тон...

- А ти как смееш да не ми казваш истината!

В настъпилата пауза Тифани можеше да чуе всичко: лекото

попукване на дървата в печката, шумоленето на мишките в мазето, собствения и дъх ревящ като морето в пещера...

- Ратай е в един чифлик, - призна си припряно Аннаграма и след това

като че се шокира от думите си – Ние нямаме никаква земя, нито дори

колиба. Това е истината, щом като я искаш. Доволна ли си сега?

- Не, но ти благодаря, - каза Тифани.

- На другите ще кажеш ли?

- Не. Това няма значение. Баба Вихронрав обаче иска да се изложиш

отвсякъде, разбираш ли? Не че има нещо против теб... – Тифани се

позапъна, след което уточни – Тоест, нищо повече отколкото има срещу

всекиго. Тя просто иска хората да видят, че стилът на Г-жа Уховрътска във

вещерството не го бива. Гледай само колко по нейному е! И думичка не е

казала против теб, тя просто те оставя да вземеш точно каквото си искала.

Точно като в приказките. Всеки знае, че ако получиш точно каквото си

искала, значи нещата ще се скофтят. А ти искаше къщурката. И ще се

провалиш.

- Трябват ми само още някой друг ден да схвана кое как е...

- Как така? Ти нали си вещица с къщурка. Предполагаше се да

можеш да се оправиш с нея! Защо си се захванала, като не можеш?

Предполагаше се да можеш да се оправиш, овчарско момиченце!

Защо си се захванала, като не можеш?

- Значи няма да ми помогнеш? – Аннаграма я изгледа накриво, след

което изражението и, колкото и необичайно да беше, се посмекчи малко и

тя продължи – Добре ли си?

Тифани премигна. Ужасно е, когано собственият си глас отекне