Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

някъде от другата страна на ума ти.

- Виж, аз нямам време, - оплака се тя – Може би другите ще могат

да... ти помогнат?

- Не искам те да научат! – паника изкриви лицето на Аннаграма.

Тя може да прави магия, напомни си Тифани. Просто не я бива във

вещерството. Ще се изложи отвсякъде. Ще ни изложи пред хората .

И Тифани се предаде.

- Е, добре, може и да намеря малко време. В Тир на Ог няма чак

толкова къщна работа. И на останалите ще обясня как стоят нещата. Те

154

трябва да знаят. Сигурно ще помогнат. Ти нали се учиш бързо... ще усвоиш

основното някъде за седмица.

Тя наблюдаваше лицето на Аннаграма. Която наистина беше взела да

обмисля това! Ако тръгне да се дави и й хвърлиш въже, тя ще вземе да се

оплаче за цвета на въжето...

- Е, ако само ми помагат ... – склони Аннаграма и изражението и се

разведри.

Направо да се възхитиш, как това момиче може да преподреди света

в главата си. Поредната приказка, помисли си Тифани. Този път с

Аннаграма в главната роля.

- Да, ще ти помагаме, - въздъхна тя.

- А може даже да кажем на хората, че вие, момичета, идвате да

понаучите туй-онуй? – обнадежди се Аннаграма.

Казват че винаги трябва да броиш до десет преди да си изпуснеш

нервите. Но ако става дума за Аннаграма, ще ти трябва някое по-голямо

число, примерно милион.

- Не, - отсече Тифани – Няма да стане. Ти си тази, която трябва да се

учи.

Аннаграма отвори уста да спори, но видя изражението на Тифани и

се отказа.

- Ъ, да, - каза вместо това тя – Разбира се. Ъ... благодаря ти.

Виж, това беше изненада.

- Може и да помогнат, - каза Тифани – Ако една от нас се провали, това ще изложи всички ни.

За нейно учудване момичето взе че се разплака:

- Само че изобщо не си представях, че те наистина може да са ми

приятелки...

- Аз не я харесвам, - заяви Петулия, нагазила до колене в прасета –

Тя ме нарича свинска вещица.

- Добре де, но ти си свинска вещица, - изтъкна Тифани, застанала

извън кочината.

Голямото помещение беше тъпкано с прасета. Врявата беше почти

толкова лоша, колкото и миризмата. Ситен като прах снежец валеше отвън.

- Да, но когато тя го казва, свинското излиза някак в повече, а това за

вещицата някак се губи, - възрази Петулия – Всеки път, щом тя си отвори

устата, и ми се струва, че съм сбъркала нещо.

Тя размаха ръка пред зурлата на едно прасе и промърмори някакви

думи. Очите на добичето се кръстосаха и устата му се отвори. И вътре

беше сипана сериозна доза от някаква зелена течност.

- Не можем просто да я оставим сама да се мъчи, - настояваше

Тифани – Хора могат да пострадат.

155

- Е, нали няма да е наша вината? – Петулия напои още едно прасе, след което събра длани на рупор и се провикна към мъжа от другата страна

на кочината – С тия приключихме, Фред!

След което тя се измъкна от кочината и Тифани видя, че си е

затъкнала полата до кръста, а отдолу носи тежки кожени бричове.

- Тази сутрин нещо са се разиграли, - отбеляза тя – Все едно са се

разгонили.

- Разгонили? – повтори Тифани – А... да.

- Чуваш ли как шопарите са се разквичали от тяхната кочина, - каза

Петулия – Пролетта помирисват.

- Но още и Прасоколеда18 не е минала!

- В другиден ще е. Няма значение, пролетта спи под снега, както

казва тате, - съобщи Петулия докато си миеше ръцете в една кофа.

И нито едно амиии, забеляза Третият Акъл на Тифани. Когато

работи, Петулия никога не казва „амиии”. В работата си тя е сигурна. И

има осанка. Тук тя отговаря.

- Виж, наша ще е вината, ако видим, че нещо върви накриво, а не

сторим нищо, - продължи Тифани.

- Ох, пак ли за Аннаграма, - въздъхна Петулия и сви рамене – Виж, може и да намина някъде седмицата след Прасоколеда и да и покажа някои

от най-основните неща. Така доволна ли ще си?

- Сигурна съм, че тя ще бъде благодарна.

- Аз пък съм сигурна, че няма. Другите питала ли си.

- Не. Мислех, че ако знаят, че ти си се съгласила, и те сигурно биха, -

призна Тифани.

- Ха! Добре де, да речем така поне ще може да се каже, че сме се

опитали. Знаеш ли, навремето си мислех, че Аннаграма е голяма работа, понеже знае сума ти думи и може да прави бляскава магия. Но дай и болно

прасе и тя за нищо не става!

Тифани и разказа за прасето на г-жа Тъпкачева и това явно шокира

Петулия.

- Такова нещо не може да позволим, - каза тя – На дърво значи? Май

ще успея да мина днес следобед, - след което се поколеба малко и добави –