Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

Това беше най-късият ден в годината, което беше удобно, понеже

добре си пасваше с най-дългата нощ.

Този ден беше самото сърце на зимата, но Тифани не беше очаквала

подаръка, който пристигна на другия ден.

През деня беше валяло много, но вечерното небе беше лазурно-

розово и мразовито. И нещото долетя със свистене от розовото вечерно

небе и падна в градината на Леля Ог, пръсвайки фонтан от пръст и

изравяйки голяма яма.

- Ех, толкова със зелките, - изкоментира Леля, надзъртайки през

прозореца.

Като излязоха, от ямата се издигаше пара и миришеше на кисело

зеле. Тифани се вгледа през парата. Нещото беше заринато с кал и шума, но под тях можеше да се различи нещо закръглено.

Тя се свлече по-надолу в ямата, чак докъдето сред калта пускаше

пара тайнственото нещо. То вече беше поизстинало, и когато тя започна да

разгребва, и дойде неприятното чувство, че вече знае, какво е то.

То беше, тя беше съвсем сигурна, „джаджата”, за която и беше

говорила Аноя. Или поне изглеждаше достатъчно тайнствено. Като го

поразчисти от пръстта, тя осъзна, че вече го беше виждала и преди.

160

- Добре ли си там долу? Че от тази пара нищо не виждам! – викна и

Леля Ог.

Ако се съди по възбуденото бърборене, бяха надотичали и съседите.

Тифани припряно заразравя кал и печено зеле и се провикна:

- Мисля, че може и да гръмне. Кажи на всички да се приберат на

закрито! А после ще ми подадеш ли ръка?

Отгоре се чуха викове и тропот от бягащи крака. Ръката на Леля Ог

се появи, развявайки се наслуки из пушилката и със съвместни усилия

Тифани се измъкна от дупката.

- Да се крием ли под кухненската маса? – възкликна Леля, докато

Тифани се мъчеше да изтръска калта и зелето от дрехите си, след което

Леля и намигна – Ако това наистина ще гърми, де?

Синът и Шон притича из-зад къщата с по една кофа вода във всяка

ръка и спря, малко разочарован, че няма какво да гаси с тях.

- Какво беше това, Мамо? – попита задъхано той.

Леля погледна Тифани, която отговори:

- Ъ... гигантски камък падна от небето.

- Гигантските камъни не могат да стоят на небето, госпожичке! –

просвети я Шон.

- Като гледам, затова е паднал, маминото, - отвърна малко троснато

Леля – Ако искаш да свършиш нещо полезно, що не застанеш на стража да

не пускаш никой да го доближава.

- А какво да правя, ако то избухне, Мамо?

- Тогава ела да ми кажеш, - отреди Леля.

Тя припряно изпрати Тифани до къщата, затвори вратата след тях и

рече:

- На стара печена лъжкиня като мен, Тиф, лъжи не пробутвай, така че

я ми кажи: Какво беше това?

- Е, надали ще избухне, - призна Тифани – А дори и да гръмне, мисля

че най-много да затънем до шия в кисело зеле. Мисля, че това е

Корнукопията.

Отвън се чуха гласове и вратата се отвори с трясък.

- Благословение над тоя дом, - каза Баба Вихронрав отупвайки снега

от ботушите си – Твойто момче каза, че не бивало да влизам, но мисля, че

нещо се е объркал. Дойдох колкото можах по-бързо. Какво се случи?

- Натресе ни се Горно Копие, - отговори Леля Ог – И не ме питай

защо да не е долно.

Изчакаха да се стъмни за да извадят Корнукопията от дупката. Беше

много по-лека, отколкото беше очаквала Тифани; всъщност усещането от

нея беше сякаш нещо много, ама много тежко е взело, по някакви негови

си причини да стане леко, ей така само за малко.

161

Сега тя беше върху кухненската маса, подобаващо изчистена от кал и

зеле. На Тифани и се струваше, че изглежда някак жива. На пипане беше

топла и като че ли леко вибрираше под пръстите и.

- Съгласно Чинкин, - съобщи тя разгърнала в скута си „Митологията”

– богът Слепият Йо е сътворил Корнукопията от единия рог на вълшебната

коза Алмег за да изхранва двете му деца от богинята Бисономия, която по-

късно била превърната в дъжд от стриди от Епидитий, Бог на Нещата с

Форма на Картофи, задето била оскърбила Резоната, Ботиня на Поровете

като хвърлила къртица по сянката и. Сега тя е служебният атрибут на

богинята на лятото.

- Винаги съм казвала, че в старо време са прекалявали с тези неща, -

изкоментира Баба Вихронрав.

Вещиците се втренчиха в нещото. Приличаше донякъде на кози рог, само че доста по-голямо.

- Как работи? – зачуди се Леля Ог, пъхна глава вътре и извика –

Ехоо!

Ехото се върна, и то не само, и отекваше доста време, като че е

ходило по-далече отколкото имаше място в рога.

- На мен ми прилича на голяма раковина, - изказа мнението си Баба