Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

Баба Вихронрав избърса малко прах от дрехите си.

- Вземи се научи да използваш това, - заръча тя на Тифани.

- Как?

- Нищо ли не ти хрумва?

- Не!

- Добре, но то дойде за теб, госпожице и е опасно!

Тифани неуверено вдигна Рога и пак се появи отчетливото усещане, как нещо невероятно тежко се преструва, и то много успешно, на нещо

леко.

- Може пък да му трябва някоя вълшебна дума, - предположи Леля

Ог – Или пък да има нещо такова, което като го натиснеш...

Тифани го завъртя на светло и нещо проблясна за миг.

- Чакайте, това ми прилича на надпис, - каза тя и прочете:

„ P£nta pou ™piqšij, cap…zw Ÿio Ÿna Ônoma”

„Всичко, което пожелаеш, аз го давам, изречеш ли името му” –

измърмори паметта на д-р Суетон.

Следващят ред гласеше:

„ MEGALWNW SUSTELLOMI”

164

„Раста, смалявам се”20, - преведе д-р Суетон.

- Май ми хрумна нещо, - каза тя и в памет на Госпожица Предалова

обяви – Сандвич с шунка!

Нищо не се случи.

Тогава д-р Суетон лениво преведе и Тифани каза:

- Ena santouitj tou sougkou me moutardi!

С меко „хльоп” от устието на Рога се яви сандвич с шунка и бе

майсторски уловен от Леля, която отхапа от него и отсъди:

- Ама хич не е лош! Я дай повечко.

- Dose mh polla sandouitjoi sougkou! – изрече Тифани и се разнесе

такъв един звук, какъвто може да се чуе като потревожиш пещера пълна с

прилепи.

- Спри! – изкрещя тя, но нищо не престана.

Тогава д-р Суетон и подсказа и тя викна:

- Mhn perissotero santouitj twn sougkwn!

Това бяха... ами, много сандвичи. Фактически купчината стигаше до

тавана. Виждаше се само върхът на шапката на Леля Ог, но някъде по-

отдолу от купчината се дочуваха някакви приглушени звуци. После се

подаде ръка и Леля Ог си проправи път през струпването от хляб и

свинско, методично дъвчейки.

- Горчица не му достига. Хъммм – произнесе се тя - Е, значи за днес

на всички околовръст им се уреди вечерята. И като гледам, май ще трябва

да направя ужасно много супа. Най-добре това да не го пробваме пак тук, нали?

- На мен тая работа хич не ми харесва, - сопна се Баба Вихронрав – И

откъде се пръкнаха тези благинки, а? Вълшебната храна никого не е

засищала както трябва!

- Това не е магия, а са божии работи, - възрази Леля Ог – Също като

майната небесна, такива ми ти работи. А на бас, че е от свръхестествени

продукти.

„ Фактически това не е нищо повече от жива метафора на

безграничното плодородие на Природата ”, - прошепна в главата на

Тифани д-р Суетон.

- От майна небесна полза няма, - отсече Баба.

- Това е било по чужинско, преди много време, - обясни Леля, след

което се обърна към Тифани – А на твое място, миличка, щях да занеса

това в гората и да видя, какво може да стори. Макар че, ако нямаш нищо

напротив, и сега няма да ми дойде зле малко прясно грозде.

20 бел.прев.: Европейският Рог на Изобилието не е известен с такива номера, но пък в китайската

митология има Жезъл изпълняващ желания, притежаван от Маймунския цар Сун У-кун, който се

уголемява и смалява според потребностите на стопанина си.

165

- Гита Ог, не може да използваш Рога на Изобилието на Боговете

като някакъв... някакъв килер ! – възмути се Баба – И онова със стъпалата

стигаше!

- Но той си е килер, - отвърна невинно Леля Ог – Той е килер ът . Там

все едно се държи всичко, което ще израстне идната пролет.

Тифани го остави на масата много предпазливо. Корнукопията беше

някак като че ... жива. Изобщо не иглеждаше да е просто някакъв си

вълшебен уред. Рогът като че ли се вслушваше.

Като опря на масата, той започна да се смалява, докато не стана

колкото малка каничка на големина.

- Прощавай? – попита я предпазливо Роб Секигоопрай – Ей туй бира

че дава ли?

- Бира? – повтори без да помисли Тифани.

Нещо забълбука. Всички очи се обърнаха към съдината. Кафеникава

течност се запени над ръба и. После всички очи се обърнаха към Баба

Вихронрав, която сви рамене.

- Какво ме гледате? – измърмори кисело тя – Нали и без това ще го

изпиете!

То наистина е живо, помисли Тифани, докато Леля отърча за още

халби. То се учи. И току що научи моя език.

Към полунощ Тифани се събуди, защото на гърдите и беше застанала

бяла кокошка. Тя я изблъска, протегна се за чехлите си и намери само още

кокошки. Като запали свещта, видя към половин дузина кокошки на

другия край на кревата. Подът беше задръстен с кокошки. Стълбището

също. Както и всяка стая на долния етаж. В кухнята кокошките бяха